— Разбира се, татко. — Кари взе артефакта от Нина и стартира програма, за да го фотографира с камерата на лаптопа.
Доказателството му хрумна още докато тя работеше.
— Кои са тези глозелци, док? Изучавал съм история, но никога не съм чувал за тях.
Нина се засмя.
— Не би и могъл. Защото те не съществуват.
Той погледна озадачено.
— Какво?
— Глозел е — поне до този момент — най-старият познат писмен език — обясни тя, — нещо като предтеча на няколко други, включително Винка-Тордос6 — Изражението на Чейс не се промени. — За които, предполагам, също не си чувал.
— Казах, че съм изучавал история, а не че съм взел изпита.
— Писмеността носи името на града, където е била открита. Всъщност, тук във Франция.
Кари приключи със снимането и остави металното парче, обръщайки го към Чейс, докато изпращаше файловете на баща си.
— Глозелските плочки са били открити в една пещера под селска нива през 1924-та година от Емил Фрадин. Тъй като били с по-ранен произход от всички познати досегашни езици, те били обявени за фалшиви. Но когато ги изследвали по нова технология петдесет години по-късно, се оказало, че наистина съществуват най-малко отпреди 10 000 години преди Христа.
Чейс подсвирна.
— Невероятно. Наистина са старички.
— Съществувала цивилизация, която използвала сложен писмен език в Европа, няколко хилядолетия дори преди древните гърци — каза Нина, — и тази цивилизация била достатъчно могъща, че да повлияе езиците на финикийците, гърците, евреите… дори на римляните и персите.
— И тази цивилизация… — Чейс гледаше артефакта, златистата отразена светлина осветяваше лицето му изотдолу — според теб е била Атлантида?
— Да — обади се Кари. — Както и според мен.
— В такъв случай и според мен. — Той се усмихна на Нина. — А как ще разберем коя е реката?
— Това е проблемът — отвърна Нина неохотно. — Не знам. Тази фигура на главния надпис — тя посочи малка група от седем точки, — изглежда представлява някаква мярка за разстояние. Следващите думи означават „юг“ и „запад“.
Чейс се наведе още по-близо към металното парче.
— Значи би могло да означава седем мили югозападно от нещо или седем на юг и после на запад…
— Точно така. Проблемът е, че не знаем какви мерки са били използвани, или дори към какво се отнасят — искам да кажа: коя е „нулевата позиция“.
— Атлантида, предполагам. — Нина го погледна. Изглеждаше впечатлена. — Хей, известен съм с това, че от време на време използвам мозъка си.
— Д-р Уайлд — каза Фрост, приковавайки вниманието на всички, — току-що разгледах знаците. Не очаквах познанията ми да надхвърлят вашите и бях прав. Не ми е известен нито един от тях. Но — продължи той, — улавяйки мрачното изражение на Нина — ще уредя експерт по древни езици да погледне артефакта.
Лицето на Нина стана още по-мрачно.
— О! Значи повече не се нуждаете от мен…
Кари се засмя.
— Не ставай смешна, Нина! Ти си най-важният човек в цялата мисия! Всъщност, без теб нямаше да има мисия.
— Кари е абсолютно права, д-р Уайлд — увери я Фрост. — Вие сте незаменима.
— Наистина ли? — грейна Нина. — Никога не са ми казвали нещо подобно преди.
— Обзалагам се на пет долара, че мога да позная нещата, които са ти казвали — подсмръкна Чейс. Кари и Нина го погледнаха.
— Нашият експерт може да дешифрира останалите букви, когато пристигне в Париж — каза Фрост. — И след като знаем коя река да търсим, ще можем да се подготвим за пълна експедиция.
— Няма ли да е по-лесно да изпратим снимките по електронната поща? — не се сдържа Нина.
— След последните ви премеждия не искам никой да вижда артефакта, освен ако не можем напълно да го контролираме. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.
— Имате право.
Фрост й се усмихна широко.
— Не се отчайвайте, д-р Уайлд. Свършихте отлична работа. Мисля, че сега сме по-близо от всякога до откриването на Атлантида. Поздравления!
Похвалата видимо ободри Нина.
— Ако няма нищо друго за момента, предлагам да си починете и да се порадвате на Париж. Кари може да ви разведе. Скоро пак ще ви се обадя. Довиждане. — Екранът потъмня.
Кари погледна часовника си.
— Малко късно е да ти показвам сега забележителностите, за съжаление. Би трябвало вече да си лягаме.
6
През 1908 г. близо до Белград археологът М. Васич открива останки от град Винка, с къщи, построени от кирпич и подредени в права линия с ясно изразени улици. Установено е, че племето, построило Винка, е населявало днешните земи на България, Сърбия, Румъния и Македония. На дълбочина 8,5 метра е открита глинена купа с непознати до този момент знаци. През 1961 г. в Румъния са открити многобройни плочки, изписани с подобни символи. Въглеродният анализ сочи, че са отпреди 4000 години — 1300 години преди писмената система на минойците и 1000 години преди тази на шумерите. — Б.пр.