Хамилтън го зяпна с отворена уста.
— Това е… това е възмутително! — най-накрая успя да изломоти той. — След което млъкна и погледна Чейс, преди да се обърне и да се отдалечи. Нина, която по принцип заемаше позицията на природозащитниците, не се сдържа и се усмихна, а Ди Салво се разсмя гръмогласно.
— Еди — каза той, — ти за пет минути направи онова, което аз не можах за пет дни — накара този тип да си затвори устата! Наистина си мъж с много таланти.
— Ами… да, такъв съм. — Чейс подръпна яката на якето си.
— Това беше скромно — каза Нина и продължи да се усмихва.
— Е, хайде сега пък!
Кари излезе от главната кабина към кърмовата палуба.
— Наред ли е всичко? — попита тя. — Капитан Перез иска да знае кога ще тръгваме.
— Всичките ни принадлежности са на борда — каза Чейс. — Само трябва да натоварим гигантските сандъци, пълни с новите дрехи на Нина от Париж.
— Имам само един куфар и той вече е в каютата ми — прекъсна го Нина и му се закани шеговито с пръст.
Кари погледна към палубата, доволна, че всичко е натоварено.
— Ако сме готови, няма причина да чакаме. Колкото по-бързо тръгнем, толкова по-скоро ще сме там. Ще кажа на Хулио да ни отвърже. — Тя се насочи към кабината.
— Пътешествие по Амазонка — каза Чейс, докато отиваше към отсрещната страна на кораба, вгледан в реката. — Не съм го правил от доста време.
— Е, по-скоро по Тефе — поправи го Нина. Град Тефе беше построен на брега на реката, чието име бе взел, точно преди тя да се влее в Амазонка, в източния край на широко езеро, дълго около петдесет километра.
— Добре, д-р Умница. Както и да е, стига този път да не се боря с разни кръвожадни крокодили, ще съм щастлив. — Той вдигна един от сандъците и последва Кари вътре в кораба.
Нина се ухили.
— Да бе, как не. Борил се с крокодили!
— Права си — каза Кастил, докато вземаше втория сандък и гледаше след Чейс. — Бяха каймани.
— Каймани? — зяпна Нина. — Не са ли практически едно и също… Хей! — хукна тя след Кастил.
„Нереида“ достигна югозападния край на езерото за малко повече от час, без да претоварва особено двигателите, преди да слезе до скорост, по-подходяща за плаване в пълноводна река. Оттук Тефе се превръщаше в дълга поредица от извивки. На места реката се разширяваше до над три километра, докато другаде бреговете едва ли не се сливаха. С ширината си от двайсет стъпки нямаше опасност „Нереида“ да не мине, но дърветата край реката на някои места бяха толкова големи и надвиснали, че образуваха тунел от листак над кораба.
Падна мрак и Нина тръгна към предната палуба, за да види залеза през клоните. На екватора денят ставаше нощ с почти стряскаща бързина. Тя откри Кари вече там, наведена над перилата.
— Здравей.
— Здравей — отвърна норвежката, доволна да я види. — Къде беше? Едва те виждам, откакто сме отплавали.
— Преглеждах отново сателитните снимки.
— Откри ли нещо?
Нина поклати глава и седна на пейката.
— Ако има нещо тук, то със сигурност е скрито под балдахина от дървета. Ще ни е необходимо радарно проучване на почвата. Предполагам, че баща ти би могъл да ни осигури, нали?
— Всъщност, дори го предложи. Но би отнело по-дълго време да се установи връзка със сателит с подходяща орбита, отколкото ние самите да отидем и да проверим… — Тя се отпусна до Нина, посочвайки отминаващата покрай тях джунгла: — Виждаш ли това наоколо? Изключително е. Такова разнообразие, толкова много уникални видове живот. А хората искат да го отсекат, за да могат да го консумират.
— Знам. Хамилтън може и да е досаден, но има право. — Нина се облегна назад и се загледа в здрачаващото се небе. — Мислех си за това, което каза в Париж, че в света има толкова много хора. Истина е, нали? Всички те се борят за същите ресурси, всички те вярват, че имат по-голямо право да съществуват от останалите. — Тя въздъхна. — Срамно е, че не е много онова, което може да се направи.
Кари й хвърли полуусмивка.
— Кой знае? Може би в бъдеще ще сме в състояние да променим нещата към по-добро.
— Не знам. Човешката природа не се променя лесно. Пък и не мисля, че наистина съм от типа хора, които променят света.
— Ще станеш — увери я Кари и отпусна длан върху ръката й. — Когато откриеш Атлантида — отвърна тя на объркания поглед на Нина. — Това ще промени света. Не са мнозина тези, които успяват да пренапишат човешката история.