— Добро утро, слънчице — поздрави Чейс.
— Здрасти. Какво става?
— Изпратиха ни последните въздушни снимки на въпросния район — каза Кари и обърна лаптопа си към Нина. Извивките и завоите на реката върху екрана бяха дори по-отчетливи, като детски драскулки. На местата, където Тефе правеше завой и се прибираше, създаваше кръгови острови, заобиколени от естествен ров. — Има четири района, които са най-вероятни за местоположение на град, ако се съди по терена.
Нина разгледа изображението. Яркозеленият покров на джунглата бе по-разкъсан на новата, с по-висока резолюция, снимка, разкриваща мъчителния намек за сенчестия свят отдолу. Тя увеличи една от четирите маркирани секции. В пролуката между дърветата се криеше сиво петно.
— Възможно ли е… отдолу да има развалини?
— Възможно е — отвърна Чейс. — Както е възможно да се окаже и скала. В такава джунгла можеш да скриеш цял товарен самолет и да не си сигурен какво виждаш, ако гледаш от въздуха. Единственият начин да се убедиш, е да изкаляш ботушите си.
Кари отвори една карта върху екрана.
— Според капитан Перез би трябвало да сме в състояние да прекараме „Нереида“ на около три мили от въпросния район, преди реката да стане прекалено тясна за плаване.
— Това е много по-близо, отколкото си мислехме — каза Нина, докато разглеждаше картата. — Колко време ще ни отнеме да стигнем?
Перез погледна уредите.
— В момента се движим с дванайсет възела, но се съмнявам, че ще продължим още дълго с тази скорост. След още петнайсет километра ще се насочим към приток с много по-тесни брегове и ще се наложи да забавим. Но вчера постигнахме добро време, така че… Ако реката е с нас, ще ни отнеме към четири часа.
— Добре е да стане преди падането на нощта — каза Нина.
— Какъв е планът, когато пристигнем?
— От теб зависи — каза Кари.
— От мен?
— Това е твоя експедиция.
Нина поклати глава.
— Не, Кари, тя определено е твоя. Аз съм просто… не знам, може би консултант, съветник.
Кари се ухили.
— Тогава ме посъветвай! Какво трябва да направим, когато пристигнем? Ще изчакаме ли на кораба до утре, така че да предприемем изцяло дневно проучване, или…
Чейс плесна с ръце.
— На мен ми звучи добре! Хулио ще сготви отново, нали?
— Или пък ще се качим на „Зодиак“ и ще започнем да търсим град веднага, след като пристигнем?
Всички очи се обърнаха към Нина.
— Ъ-ъ-ъ… да се качим на „Зодиак“, може би? — най-сетне взе решение тя.
— Добре — кимна Кари. — В такъв случай по-добре да се приготвим. Не искам да губим повече време. — Тя затвори лаптопа си и напусна палубата.
— Ах ти, непоправима работохоличке — обърна се Чейс към Нина. — Можехме да си прекараме още една приятна нощ на борда, ако не беше толкова припряна да търсиш този град! Не разбираш ли — щом си е стоял тук десет хиляди години, няма къде да избяга за една нощ.
— О, допускам — отвърна тя. — Но ти си толкова нетърпелив да открием това място, колкото и аз!
— Окей, може би съм. Но — тонът му стана по-сериозен — трябва да ми обещаеш нещо.
— Какво?
— Че ако намерим този град — а аз мисля, че ще го намерим; ти явно знаеш какво правиш…
— Благодаря.
— Тогава искам да ми обещаеш, че ще се държиш спокойно, става ли?
— Какво имаш предвид?
— Не искам всички да се побъркат и да престанат да се контролират, след което да попаднат в капан или да ги застигне някой откъртен камък.
— Гледал си прекалено много филми — подразни го Нина. — Както сам каза, градът си е бил там през всичките десет хиляди години. Дори и мястото да е осеяно с глупави капани, което е малка вероятно, механизмите не биха работили след толкова много време. Всяка част, която се е движила, отдавна е ръждясала.
— Знаеш какво имам предвид — каза Чейс леко раздразнен. — Просто не искам някой да се нарани, това е.
— Добре, добре. Ако видя нещо, подобно на капан, ще стоя далеч от него.
— Обещай.
— Обещавам.
— Добре. — Чейс се усмихна. — Между другото, това беше най-лошата имитация на Харисън Форд, правена някога.
— О, иска ми се да те чуя как правиш по-добра. С твоя кокни акцент.
— Кокни? — Той направи раздразнена физиономия. — По дяволите! Аз не съм кокни, аз съм йоркширец! Заслужаваш да те хвърля в шибаната река за това. Хм… — Той я погледна преценяващо.