— На какво разстояние е следващото? — попита тя.
Чейс посочи.
— Километър и половина, два. Ако побързаме, ще успеем да стигнем и до третото, преди да се върнем на кораба. А можем да се върнем и още сега. Помолих Хулио да пъхне нещо вкусно във фурната за нас…
Нина се усмихна.
— Съблазнително, но не.
— Добре. — Той повиши глас: — Продължаваме!
Групата се събра и всички се затътриха след Ди Салво и Чейс.
Ди Салво преметна пушката през рамо и размаха едно мачете. След десет минути храсталаците се разредиха забележимо. От време на време той отсичаше по някой клон, но през повечето време пътеката беше чиста и това им позволяваше да се движат по-бързо от преди.
— Да, помислих си, че е прекалено хубава, за да е естествена — промърмори Чейс.
— Какво имаш предвид? — попита Нина. Тя и Кари вървяха на десетина крачки зад тях, спазвайки предупреждението да не се скупчват.
— Намираме се на пътека. Затова не се налага да си проправяме сами път. — И той посочи гъстата растителност от двете им страни.
Нина се огледа предпазливо за някакви белези на движение.
— Значи може да се приближим до индианците, идвайки от другата страна?
— Исусе, надявам се, че не. Не искам да си изпусна вечерята.
Те продължиха през джунглата, като се навеждаха под ниските корони. Мъглата все още се стелеше между дърветата, намалявайки видимостта до петдесет стъпки, дори когато гледката не беше блокирана от растителност. Внезапно Ди Салво спря и вдигна предупредително ръка другите да сторят същото.
— Стъпки — каза той и се наведе.
Чейс приклекнало него.
— Откога са?
— По-малко от ден. Определено са на индианец.
— Откъде си сигурен? — попита Нина. Тя едва различаваше контурите на босо ходило в мръсотията и падналите листа.
— Пръстите са скосени от ходене на бос крак през цялото време. — Ди Салво стоеше и се взираше през мъглата. — Дори и да не открием изгубения град, очевидно е, че става дума за племе, с което не е била установена връзка. Още една причина дърварите и фермерите да ме мразят смъртно.
— Не, това е просто невероятно. — Хамилтън избута Нина и Кари. — Ние наистина ще сме първите, осъществили контакт с това племе! След като установим мирна комуникация, ще можем да научим толкова много неща от тях…
В този миг едно копие профуча и се заби право в гръдния кош на Хамилтън и червената му тениска потъмня от кръв.
Нина изпищя. Очите на младежа се разшириха от ужас и коленете му се подкосиха. Той се килна, дървената дръжка на копието се подаде от гърба му.
Чейс и Кастил извадиха пушките си и се прицелиха в посоката, от която бе долетяло копието. Кари хвана Нина и я блъсна на земята, докато вадеше оръжието си.
Една стрела уцели дясната ръка на Ди Салво, издялания от обсидиан връх се вряза дълбоко в бицепса му. Той изпусна мачетето си, извика от болка и се срути назад върху Хамилтън.
В същия момент във въздуха нещо се завъртя и изпука срещу главата на Чейс — след което се уви около нея.
Ласо.
Англичанинът започна да се бори и падна на земята, като сграбчи вървите, които се впиваха в плътта му.
Зад него Нина чу Кастил да се дави. Второ ласо и той бе хванат през врата; гърлото му бе стиснато от неумолимата хватка.
Филби се хвърли на земята до Кари и Нина. Само на сантиметри над главите им прелетя друго копие.
Кари отчаяно търсеше мишена, но не се виждаше нищо, освен мъгла и дървета.
Между високите дървета се мярнаха неясни силуети и тя завъртя оръжието.
Пук!
Нещо я удари отзад по главата. Не беше ласо, нито пък копие. Най-грубото от всички оръжия, просто камък — но хвърлен с прецизна точност и сила. Не беше достатъчно да я убие, но я събори на калната земя зашеметена и объркана.
Пушката падна от ръцете й. Нина се взря в оръжието за момент, замръзнала от ужас. След което се пресегна.
Но прекалено късно.
Там, където преди секунда не бе имало нищо, освен джунгла, сега бе пълно с хора, изскочили сякаш изпод земята.
Тъмни коси, тъмна кожа, свирепи лица зад примитивните, но смъртоносни оръжия.
Всички те се целеха в нея.
13.
Нина едва се осмеляваше да диша.
Индианците се приближиха, като стъпваха тихо по мократа земя. Напред Чейс простена, Кастил продължаваше да се дави.