Най-близкият индианец сега се намираше на не повече от десет стъпки, копието с черен връх не трепваше в ръката му, готово да я прониже.
Нина погледна към оръжието на Кари… после отклони очи. Вместо това съвсем бавно свали раницата от гърба си и я отвори.
— Какво правиш? Да не си се побъркала? — изсъска Филби. — Вземи оръжието! Ще ни убият!
Тя не му обърна внимание, очите й бяха фиксирани върху мъжа с копието. Сега стоеше на шест стъпки от нея. Още няколко и щеше да я прониже, без дори да изпуска копието от ръката си.
Пръстите й докоснаха меката материя около метала. Без да отклонява очи от индианеца, тя извади секстантът от раницата и махна плата. Наведе глава в красноречив жест на подчинение, вдигна парчето орейхалк и му го подаде.
Тишина.
Тя вдигна очи бавно, сега мъжът стоеше съвсем наблизо. Широки стъпала с изкривени пръсти, отбеляза безполезно аналитичната част от мозъка й. Ако възнамеряваше да я убие, това щеше да е през следващите няколко секунди…
Вместо това обаче той възбудено извика нещо на напълно непознат език. Един от останалите индианци му отговори, звучеше объркано. Езиците се различаваха, но емоционалните тонове звучаха по един и същ начин навсякъде по света.
Той грабна метала от ръцете на Нина. Тя се дръпна, когато върха на копието изпълни полезрението й, само на сантиметри. Индианецът се приближи и грубо я дръпна да се изправи. В кръг около нея сега стояха най-малко дванайсет мъже. Останалите членове на групата бяха издърпани на крака по същия начин. Кари простена от болка, все още с разфокусиран поглед, а Ди Салво издаде агонизиращ звук, когато индианците хванаха ранената му ръка.
Те знаеха какво е оръжие, осъзна Нина. Очевидно бяха имали достатъчно контакти с външния свят, за да се научат да разпознават модерно оръжие. Пушките бързо бяха отнесени настрани, а Чейс и Кастил бяха лишени от револверите си, преди въжетата около главите им да бъдат размотани.
— Нина! Кари! — извика Чейс. — Добре ли сте? — Един индианец вдигна обсидиановия връх на копието си до врата му. Чейс се зачерви, но млъкна.
— Кари е ранена — отвърна Нина.
— Не, добре съм — каза й Кари замаяно. — Какво се случи?
— Дадох им артефакта.
Това накара норвежката бързо да дойде на себе си и тя погледна невярващо към Нина.
— Какво?!
— Помислих, че това ще ни спаси живота. Виж.
Кари проследи погледа й и видя, че един от индианците държи секстанта на светлината и го разглежда почти с благоговение. Другите го наблюдаваха с изненада, като от време на време хвърляха по някой подозрителен поглед към своите пленници, докато те си разменяха въпроси.
— Агналдо — прошепна Нина. — Разбираш ли за какво си говорят?
— Отчасти — изсумтя Ди Салво с опънато от болка лице. — Знаят какво е това, но… Не мисля, че някой от тях го е виждал преди.
— Можеш ли да говориш с тях?
— Мога да опитам.
— Кажи им… кажи им, че им го връщаме — произнесе Нина. — Кажи им, че го връщаме обратно в града на водния бог.
Ди Салво потисна болката и й отправи невярващ поглед.
— Ще е трудно да се преведе.
— Просто го направи! — заповяда тя.
Кари и Чейс я изгледаха със смесица от изненада и възхищение; Ди Салво последва нареждането й и заговори колебливо. Индианците слушаха, все още с подозрение и объркване всеки път, когато бразилецът пропуснеше нещо в превода — но очевидно схванаха посланието. Мъжът, който държеше артефакта, каза нещо на Ди Салво.
— Какво каза той? — попита Нина.
— Мисля, че искат да ни заведат в селото си. Казва нещо за племенните старейшини… Не мога да разбера всичко.
— Не се канят да ни убият, нали? — попита Филби. — О, благодаря ти, господи!
— Да — произнесе мрачно Нина. — Нещата се стекоха твърде лошо за Хамилтън. — Лицето на Филби посърна.
— Не бих започнал да празнувам отсега, професоре — добави Чейс. — Ако тези племенни старейшини не ни харесат, ще свършим като онези „знаци“ по реката.
След като вързаха ръцете на пленниците си зад гърба им, индианците ги поведоха навътре в джунглата.
— Не мога да повярвам, че ни нападнаха по този начин — почти оправдателно произнесе Чейс. — Това не би се случило, ако още бях в специалните отряди. Господи, сигурно съм се побъркал.