— Остават още около четири метра — отвърна Кари и направи още една крачка напред. — Продължавам да не виждам изход, но мисля, че отворът…
Зън.
Нещо се хлъзна и отмести под крака й.
— Какво беше това? — преглътна Нина. От пролуките между каменните блокове се надигна прах. — О, по дяволите!
— Бягай! — извика Кари, хвана я за ръката и я блъсна към прохода между заострените пилони, когато целият таван започна да се спуска с ужасяващо скърцане и хрущене, а отделни блокове го последваха в унисон.
Дори на слабата светлина Чейс видя как покривът го връхлита — когато една врата се затвори с трясък, запечатвайки входа. Едва сега проумя целта на вдлъбнатината над каменната пейка — тя позволяваше целият таван да се спусне плътно до пода, като не даваше възможност на никого да се скрие…
Нямаше начин да избягаш, нито да останеш, освен ако не искаш да бъдеш премазан.
14.
— О, господи! — изкрещя Нина, когато Кари я дръпна между пилоните.
Един стърчащ шип проряза ръкава й. Тя извика и инстинктивно се дръпна, за да се блъсне в друг, който се заби в лявото й рамо.
Зад тях Чейс отчаяно тласкаше нагоре лоста, без да знае какво друго да направи. Беше тежък, но не дотам, че да не може да го издържи.
Таванът забави, но не спря.
— Държа го! — извика той. — Продължавайте да се движите!
Нина простена в агония, когато Кари я дръпна напред и шипът се заби в плътта й. Кари се опита да се върне и да й помогне, но надвисналият таван я принуди да се приведе, което затрудняваше маневрите й.
— Движи се! — извика Нина и посочи края на прохода. По лицето й се виждаха размазани сълзи.
— Няма да те оставя! — Кари я хвана за ръката. — Хайде! Можеш да го направиш!
Нина се освободи и кръвта потече по ризата й.
— О, боже!
— Хайде! — Кари я поведе между пилоните. Намираха се по средата на прохода, оставаха им десетина крачки, но имаше още много изпитания за преодоляване.
Таванът продължи да се спуска, от процепите се надигнаха прах и песъчинки. Бяха вече на нивото на главата й и Кари се наведе.
Чейс държеше лоста, опънал ръце докрай. Изглеждаше така, сякаш може да остане в тази поза безкрайно много време…
Издрънчаване. Пореден звук като от нещо голямо и тежко, което се движи зад процепа в стената. Някакъв механизъм…
Трас!
Напрежението върху ръцете на Чейс внезапно се увеличи.
— Исусе! — изпъшка той изненадано. Към тежестта, която поддържаше, се бяха добавили още най-малко двайсет килограма. Лактите му се огънаха… и таванът започна да се движи по-бързо.
— Мамка му! — Мускулите му се напрегнаха и той опъна ръцете си нагоре.
Падащите камъни леко забавиха движението си. Височината на прохода сега бе само пет стъпки и продължаваше да намалява.
— Продължавай да вървиш! — извика Кари. Оставаха само няколко крачки до края, но всяка следваща ставаше по-малка, докато тя се опитваше да пази равновесие в неестествената си поза.
Чейс чу, че механизмът отново изтраква. Стисна зъби и задъхвайки се, изруга, когато тежестта върху ръцете му се увеличи още. Извика и се опита да задържи ръцете си опънати под допълнителния натиск. Сега тежестта сигурно надхвърляше сто и петдесет килограма и той едва не изпусна лоста.
Още няколко килограма и всичко щеше да свърши.
Таванът се разтресе рязко надолу, преди отново да забави. Кари се удари в него и падна върху един от пилоните. Заостреният му край се заби в левия й бицепс. Тя се дръпна назад с вик и се опита да се откачи, но таванът неумолимо я притисна, забивайки шипа по-дълбоко в ръката й.
— Нина! — извика тя примижала от болка. — Заклещена съм. Ти трябва да стигнеш до края!
Нина погледна напред. Оставаха само шест стъпки, но Кари беше блокирала най-лесния маршрут между пилоните.
— Не мога да го направя!
— Можеш! Налага се! Нина, върви! — Кари освободи ръката си.
Струйки пот се плъзнаха по лицето на Чейс, когато чу поредното изщракване. Тежестта върху ръцете му щеше да се увеличи.
— Не мога да издържа!
Нина тръгна.
С наведена надолу глава тя едва премина под потръпващия таван, като се плъзна покрай една стена и се промъкна през първата дупка. Един от зъбците разкъса ризата й, но не я спря.
Четири крачки.