Чейс се стегна в очакване на следващия камък с ясното съзнание, че няма да може да го издържи.
Нина премина през следващите две дупки, но таванът сега беше прекалено ниско, за да й позволи да се придвижи напред. Тя запълзя и поредното острие раздра бедрото й.
Студените каменни блокове се притискаха към лицето и раменете на Кари, забивайки по-дълбоко остриетата в ръката й.
Две крачки…
Щрак!
— По дяволите… — изсумтя Чейс и напрегна всичките си мускули.
Нина видя тъмния отвор в отсрещната стена да изчезва зад последния блок на тавана.
Болката в ръката й стана непоносима. Чу, че Кари вика.
Чейс също викаше, напрегнал до последно ръце под бремето на последната тежест.
Таванът се спусна.
Нина се промуши през отвора точно когато последният блок падна като острие на гилотина.
Тя обви ръце около нещо: дървена дръжка. Натисна я.
Не се случи нищо…
Трак.
С отекващо скърцане на камък таванът спря.
Чейс отвори очи. На далечната светлина на фенерчето видя, че дървеният лост се намира на четири сантиметра от врата му — и на един пръст от това студеният камък да го премаже.
Кари се опитваше да не мърда. Всяко движение само увеличаваше още повече болката. Тя се опита да види какво става с Нина.
Цялата дясна ръка на Нина се намираше в дупката в стената. Хваната в капан вътре. Таванът се бе спуснал толкова ниско, че тя не можеше да я измъкне обратно. Още няколко сантиметра и щеше да премаже костта, след което да отреже ръката й над лакътя.
С поредно жестоко скърцане на камък и облак прах таванът започна да се вдига.
Чейс погледна настрани. Вратата, блокираща входа, се отвори отново.
Нина измъкна ръката си и се обърна. Лицето на Кари, призрачно на светлината на фенерчето, изразяваше болка, но едновременно с това — и невероятно облекчение. Нина си проправи път назад към пилоните, за да й помогне. Кари се освободи от шипа и изохка. Кръвта рукна от дупката в ръкава й.
— О, господи! — Нина притисна ръката си към раната. — Еди! Еди! Кари е ранена, има нужда от помощ!
— Не е единствена — надигна се Чейс изпод лоста. Изправи се на крака, едва държейки ръцете си от болка. — Трябва ми светлина.
Нина взе фенерчето и го насочи така, че той да мине между пилоните. Малко след като бе преодолял половината проход, таванът се бе върнал на първоначалното си място и отвратителният шум бе спрял.
Чу се ново изтракване, този път откъм затворения край на прохода.
Нина обърна светлината натам и видя, че се появява отвор, един от каменните блокове в стената се завъртя и разкри отвъд тъмнина.
— Нина… — каза Кари, виждайки кръвта по рамото й.
— Забрави за мен, ти си ранена по-лошо. Еди!
Като едва се провираше между шиповете, които закачаха коженото му яке, Чейс най-после стигна до тях.
— Какво стана? Дайте да видя.
Нина вдигна светлината.
— Един от шиповете я е пробол сериозно.
— Исусе — промърмори той, докато се взираше в раната. — Дълбока е, а аптечката за първа помощ е отвън в селото.
— Забрави за това. — Кари се опита да се изправи. — Нямаме време, трябва да продължим да вървим. Колко остава?
Чейс погледна часовника си и простена.
— Сякаш върху мен е паднала кола; а разполагаме само с четирийсет и девет минути.
— И още две предизвикателства за преодоляване — проплака Нина.
— Ще се справим. — В гласа на Кари нямаше съмнение. — Хайде.
Щом минаха през отвора. Чейс настоя да спрат, за да огледа раните им. Откъсна една ивица от разкъсания ръкав на Кари и стегна ръката й, за да спре кървенето. Нараняването върху рамото на Нина бе по-слабо, но също го превърза.
— Това е всичко, което мога да направя в момента — оправдателно рече той. — И двете имате нужда от зашиване на раните, когато излезем оттук. Както и от инжекции. Не искам някакви отвратителни насекоми да ви заразят с нещо.
Нина потрепери.
— Господи. Не мога да повярвам колко близо беше.
— Остават ни още две изпитания — напомни й Чейс.
— Да, благодаря ти, че ме успокои. Виждам, че си изпотен.
— Според мен това официално може да мине за караница.
— Преодоляхме Предизвикателството на Силата — каза Кари, като внимателно сгъна ръката си и трепна леко. — Сега ни очакват Предизвикателствата на Сръчността и на Ума.