— Ти? — противопостави се Нина. — Но ти си ранена!
— Сигурна ли си? — попита Чейс. — Искам да кажа, гредата е тясна, но вероятно мога да го направя…
В отговор Кари без всякакво усилие направи стойка на ръце, подпряна единствено върху здравата си ръка, преди елегантно да стъпи отново на земята.
— Добре — кимна Чейс. — Значи ти отиваш и донасяш кинжала…
Нина погледна към езерото видимо разтревожена.
— Кари, сигурна ли си? Ако някоя от онези твари те види…
— Нямаме избор — отвърна Кари и се приближи към гредата. — Колко време ни остава?
— Четирийсет и една минути — каза й Чейс.
— Тогава по-добре да побързам. — Тя стъпи внимателно от платформата върху дървената греда. Гредата пропука и леко се огъна. Чейс вдигна фенера, за да освети пътя й. Като се стегна вътрешно, Кари бавно разтвори ръце за равновесие и простена глухо от раната в ръката.
— Добре. Ето, тръгвам.
Тя направи първата крачка. Гредата пропука отново, по-силно. За ужас на всички тя се разклати и поддържащите пръти се залюляха във водата, предизвиквайки вълнение.
Водата в отсрещния край на залата, близо до водопровода, също се надигна. Зловещите очи на каймана се показаха на повърхността, останалата част от туловището му бе едва видима под размътените талази.
— Кари… — предупредително извика Нина.
— Виждам. — Тя насочи цялото си внимание отново към гредата, по която напредваше стъпка по стъпка. Намираше се по средата на разстоянието между два пръта и гредата се люлееше обезпокояващо само на сантиметри над водата.
Кайманът се размърда, опашката му направи змиевидно движение и той сякаш се насочи към нея.
Кари не му обърна внимание, съсредоточена единствено върху пазенето на равновесие. Следващият поддържащ прът сега се намираше почти под нея. Гредата спря да се клати, но се наложи да впрегне цялата си воля, за да се застави да продължи напред.
Мек плясък накара Нина да се обърне и тя видя втори кайман в другия край на залата. Беше дори по-голям от първия и в незаинтересоваността си приличаше по-скоро на дънер.
Дънер със зъби. Той лениво отвори уста, изпускайки злобно съскане.
Кари забърза крачки. Сега се намираше почти на половината път и гредата се отпусна под тежестта й. След всяка стъпка се отпускаше още повече.
Тя вече ясно виждаше кинжала. Върхът му лежеше в метална купа, която изглеждаше сякаш свързана с нещо зад плитката вдлъбнатина. Дали не беше поредният глупав капан?
Точно в края на гредата имаше много тесен перваз, толкова тънък, че не го бе забелязала досега. Беше широк под метър и дълбок не повече от един сантиметър, напълно достатъчно да стъпи с върха на пръстите си. Бе поставен там очевидно нарочно от строителите на храма, но засега причините, по които го бяха направили, оставаха неясни и Кари имаше странното чувство, че отговорът няма да й хареса, когато се разкрие…
Гредата се разклати.
Вниманието й се бе отклонило към мистериозния перваз само за миг — но той бе достатъчен, за да изгуби равновесие. Тя се опита отчаяно да се задържи изправена, но тежестта й се бе преместила доста напред. Само секунда и щеше да падне в езерото, между челюстите на дебнещите каймани…
Тя се хвърли напред, стискайки гредата с две ръце и се опъна по корем. Усети удара на тясното дърво в стомаха си като удар от полицейска палка. Стегна колене около потръпващата греда, впрегнала всички сили в усилието да не се изтърколи във водата.
— Кари! — изкрещя Нина.
Чейс съблече якето си, готов да се хвърли след нея.
— По дяволите, няма да успее да го направи!
Кайманите, привлечени от звука, се приближиха.
— Назад! — извика Кари. Коленете й бяха потопени във водата, но тя успя да закачи двете си обувки за гредата и да се изтегли напред.
Дългата глава на по-близкия кайман се показа напълно над повърхността и отворената уста разкри острите като трион зъби…
— Хей! — изрева Чейс, скочи на края на гредата и удари с крак във водата, предизвиквайки шумен плясък и пръски. — Насам! Хей!
По-едрият кайман промени посоката с лек удар на опашка и се насочи към него. Първият продължаваше да се плъзга бързо към Кари, но обърна главата си при звука и отхапа само тока на обувката й с хрущене, което отекна из цялата зала.
Кайманът изпусна остро въздух, удари с опашка силно по водата и заплува надолу. Притисната плътно към гредата, Кари гледаше като обезумяла към огромното туловище. То правеше зловещи кръгове под водата около нея.