Сякаш в отговор над нея се чу шум. Едно дълго възлесто въже с дебело парче дърво в края се смъкна от перваза, който минаваше по стената.
Чейс и Нина вече бяха стигнали до моста.
— Ще те посрещнем от другата страна! — извика Чейс, когато Кари хвана въжето и го дръпна, проверявайки дали няма да се скъса и дали не е поредният капан. Изглеждаше здраво. Като пазеше дясната си ръка, тя се покатери до корниза. Беше широк само трийсетина сантиметра, но в сравнение с това, на което сега бе стъпила, й изглеждаше направо като магистрала.
Нина и Чейс я чакаха на края на подвижния мост.
— Беше дяволска работа — каза Чейс, когато Кари се облегна на стената напълно изтощена. — Колко голяма беше мишената? — Тя вдигна ръката си да покаже и Нина завъртя глава.
— Не мисля, че бих могла да го направя — призна тя. — Изобщо не са се шегували, когато казаха, че е Предизвикателство за Сръчност. За съжаление, ни очакват още.
— Предизвикателството на Ума? Точно като за теб, докторе. Готова ли си?
Тя се усмихна нервно.
— Имам ли избор?
— С колко време разполагаме? — попита уморено Кари.
— Ами… трийсет и шест минути.
Всички погледнаха надолу към прохода, който водеше по-навътре в храма. Въпреки че не бе по-различен от онези, през които бяха минали, този изглеждаше много по-заплашителен.
— Добре, тогава. — Нина се изправи с решителност, каквато изобщо не чувстваше. — Да се надяваме, че умът ми е готов да се справи с изпитанието.
15.
Като внимаваха за нови капани, те закрачиха по-нататък.
Нещо безпокоеше Нина, но тя не бе сигурна какво е. Не беше просто последствие от адреналиновия шок, че са избегнали на косъм смъртта. Имаше нещо друго, чувство, убеденост, че пропуска някакъв жизненоважен факт.
Нямаше време обаче да мисли за това. Напред се разкри друга зала.
— Задръж — каза Чейс и спря на входа. Той освети с фенера пространството навътре. — По-малка е от последната.
В сравнение със залата с езерото, тази бе миниатюрна. Стените, както и входът, бяха покрити със знаци — същият език, като на атлантския секстант.
— Изглежда безопасно — промърмори Чейс, — но по-добре да не разчитаме на това. Бъдете внимателни. — Той пристъпи в помещението и спря, сякаш очакваше да се задейства някакъв скрит капан; след това направи знак на двете да го последват.
— Окей. Предизвикателство на Ума значи… Давай, док.
— Добре… — Тя взе фенера и освети надписите по стените. — Господи! Преводът може да отнеме дни!
— Обаче имаме само трийсет и три минути до залеза. Мисли бързо.
— Нина, ето тук. — Кари се беше приближила до стената срещуположно на входа. Един каменен блок, върху който нямаше текст, приличаше на врата, а до него стоеше нещо, напомнящо на…
— Везна! — промърмори Нина. — За теглене. — Тя насочи светлината отдолу под нея. От камъка излизаше улей, а в него имаше стотици оловни топчета, всяко с големината на череша. — Предполагам, че трябва да сложим правилния брой топчета върху везната. Но как да разберем колко са нужни? — До медното блюдо имаше лост; тя се протегна към него, но Кари я спря.
— Чакай! Май имаме право само на един опит — каза тя и посочи към тавана. Оттам висеше голяма метална скара с трийсетсантиметрови шипове, готова да прободе всеки в залата при падането си. Нина светкавично отдръпна ръка.
Тя плъзна лъча на фенера по стените докато освети няколко реда големи символи, изсечени над затворената врата. Бяха подредени в три редици, една над друга, в групи от по шест различни символа в най-горния, и по пет в двата по-долни. Разпозна веднага първия символ. Група от малки знаци като апострофи…
— Това са цифри — обяви тя. — Сигурно ще е някакъв математически пъзел. Ако го разгадаем, ще получим броя на оловните топчета, които да сложим на блюдото.
— И това ли е всичко? — Чейс прозвуча почти разочаровано. — Исусе, дори аз можех да го направя. Да видим… този отгоре, тук има още три малки точки, пет обърнати надолу „V“-та, седем наклонени букви „L“, две наклонени стрелки с черта под тях, четири обратни „N“ и още едно, с черта до него. Това е 357 241. Проста работа.
— Сбърка — усмихна се Нина. — Числовият ред е обратен на нашия — първият символ, малката точка, е всъщност най-малката цифра; всяка от тях е една единица. Така че първото число всъщност е 142 753. Същият символ от картата на реката върху секстанта, и знам, че съм права, иначе никога нямаше да намерим това място.