— Една минутка, само една! Моля те!
— Остави я — произнесе твърдо Кари. Чейс неохотно се съгласи, но многозначително вдигна ръчния си часовник.
— Картата — каза Нина, почти заеквайки в бързината да произнесе думите. — Вижте дестинациите в единия край на търговския маршрут или каквото и да е то, обозначени са с цифри и посоки на компас. Устието на Амазонка тук — тя показа, — сочи седем, юг и запад, точно както е и върху изпъкналата част на секстанта. — Пръстът й мина през картата и спря до изкривеното изображение на Африка, сочейки южния край на континента. — Вижте, вижте това! Означен е и нос Добра надежда — показана е географската му ширина спрямо Атлантида!
Чейс тръсна китката си и размаха часовника си пред нея.
— Стига, Нина! Карай по същество!
— Не виждаш ли? Вече знаем колко на юг е устието на Амазонка спрямо Атлантида, седем единици географска ширина, освен това казват колко на юг е нос Добра надежда — така че след като ни е известно местоположението им едно спрямо друго според съвременните мерки, можем да използваме разликата и да разберем на колко се равнява една атлантска мерна единица за географска ширина; а после да се върнем на север от Амазонка и да намерим самата Атлантида! Можем да го направим! А след като знаем системата им, артефактът не ни е нужен повече — нужно ни е само време, за да направим изчисленията!
— Нямаме никакво време, Нина! — каза Чейс с тон, който показваше, че няма място за повече дискусии. — Трябва да излизаме оттук. Веднага! — Той взе фенера от нея. — Ти също, Кари! Хайде!
Те напуснаха залата, минавайки покрай колосалната статуя на Посейдон. Нина се заслуша в звука от стъпките им, отразен от огромното помещение.
— Какъв беше този шум? Чух нещо!
Чейс също го беше чул — нисък боботещ звук, който се засилваше с всяка секунда.
— По дяволите, звучи като хеликоп…
Целият храм се разтресе от експлозията, която проби дупка в покрива.
16.
— Лягай! — изкрещя Чейс и се хвърли върху Нина, когато върху тях заваляха камъни. Големи каменни блокове се срутиха върху пода на храма под зейналата дупка, разбивайки се оглушително на парчета.
Отгоре нахлу силен вятър и завихри облаци прах. Чейс се дръпна от Нина и присви очи към обагреното в цветовете на залеза небе, което бързо бе затулено от нещо.
Нещо голямо.
Грохотът от двигателите на хеликоптер и тътенът на картечницата бяха толкова оглушителни, че той почти ги усети с тялото си. Руският Ми-26, най-големият хеликоптер в света, създаден за пренасяне на огромни товари на големи разстояния.
На големи товари — или на многочислени войски.
Вертолетът кръжеше точно над дупката. Вратите на корпуса му бяха отворени и всеки момент от тях щяха да се спуснат въжета, по които мъжете да влязат в храма…
— Хайде! — извика той, но гласът му бе почти веднага заглушен от грохота на хищната машина. Чейс помогна на жените да се изправят. — Бързо към тунела! Бързо!
— Какво става, по дяволите? — попита Нина.
— Братството! Влизайте в тунела! Тичайте! — Той хвана ръката на слисаната Нина и я повлече след себе си, а Кари подтичваше успоредно.
От хеликоптера увиснаха шест черни опашки. Те се вееха надолу свободно, преди да се опънат и облечените в черно бойно снаряжение и бронирани жилетки мъже да се спуснат изкусно, с привързани към гърдите фенери. Чейс имаше достатъчно опит, за да схване, че това са професионалисти, бивши военни.
Всеки от тях бе въоръжен с картечен пистолет „Хеклер и Кох“, а вероятно и с друго оръжие.
Чейс, Нина и Кари стигнаха до прохода, осветявайки пътя си напред. Шумът от хеликоптера продължаваше да се чува, дори след като преодоляха извивките и завоите и минаха през вратата в залата, където се намираше Предизвикателството на Ума.
— Но как са ни открили? — не можеше да се начуди Кари.
— Не знам — отвърна Чейс, докато влизаха в следващия тунел. — Може би са внедрили в кораба човек, който да следи.
Нина едва дишаше, не свикнала с такава скорост.
— Какво искат?
— Същото, което и ние — обади се Кари. — Само че за разлика от нас те искат да го унищожат, за да бъдат сигурни, че никой няма да използва информацията и да намери Атлантида.
— А също да я унищожи — добави Чейс.
— О, боже! — ахна Нина. — Ами Джонатан, ами Хюго?
— Да се надяваме, че са тръгнали направо към храма и са заобиколили селището — произнесе Чейс мрачно.