Выбрать главу

— Имаме добри причини да го правим — намеси се Кари. — За разлика от Куобрас.

— Знам вашите причини. Точно затова се присъединих към Джовани. — Той погледна въпросително Нина, след това Кари. — Но тя знае ли? Дадохте ли си труда да й кажете защо толкова отчаяно търсите Атлантида?

— Стига ми да знам, че не се канят да я унищожават — каза му Нина. Кари я погледна възхитено.

— Може и да промените мнението си — каза Старкман, когато радиостанцията му отново пропука. — Не че сега ще имате шанс.

— Водачът на орлите, направихме всичко необходимо. Експлозивите са поставени — докладва Гюнтер.

— Прието. — Старкман вдигна поглед. Двата хеликоптера продължаваха бавните си кръгове на около сто и петдесет метра над земята. Той смени радиоканалите: — Чопър две, тук Водачът на орлите. Заемете позиция „качване“.

— Прието — отвърна пилотът. Едната от машините се отправи лениво към храма. Отстрани се спуснаха още въжета.

— Е, предполагам, че това е краят — каза Старкман и обърна очи отново към пленниците си. — Съжалявам, Еди, но имам заповеди.

— Можеш да си задържиш съчувствието и да си ометеш задника, двуличник такъв — озъби се Чейс. — Трябваше да позволя на онези побърканяци от Ал Кайда да те убият в Афганистан.

— Светът ще ти бъде признателен, че не си го сторил. Сбогом, Еди. — Старкман направи жест към хората си, които заставиха Кари и Нина да коленичат до Чейс.

Нина усети студеното дуло до тила си. Затвори очи…

И чу съскащ звук.

Туп!

Мъжът зад нея изпусна влажен, бълбукащ звук, преди да се строполи на земята. Нина отвори очи и видя отгоре да летят копия и стрели. Един от мъжете зад Филби получи стрела в крака. Той направи гримаса, опита се да я извади… но очите му се разшириха. Пръстите му се сгърчиха, той задиша учестено и рухна на земята.

Беше отровен!

Старкман се завъртя — и беше уцелен в гърдите от друга стрела. Но пострада само кевларената му жилетка, не и тялото.

— Открий огън! — изкрещя той, скривайки се зад най-близката колиба, вдигна картечния си пистолет и го изпразни в околните дървета.

Мъжете, охраняващи Нина и Кари, се изтеглиха назад след него и започнаха да стрелят напосоки към джунглата. Кари хвана Нина за ръката:

— Бягай!

Тя влачеше Нина със себе си, докато тичаше. Един от военните се обърна, готов да стреля след тях, но от джунглата с бръмчене се завъртя едно ласо и два от шнуровете му с прикачени тежести избиха оръжието. Отнякъде долетя голям камък и го удари по лицето.

Когато огромният мъж зад него хукна, Чейс съзря шанса си, забивайки юмрук жестоко в слабините му.

Но не улучи. Мъжът изпъшка от болка, но пое удара с напомпаните мускули в горната част на бедрото си. Чейс го видя да се обръща, гневът бе разкривил лицето му, а в ръцете му незнайно как се появи оръжие…

Чейс направи крачка назад, опита се да го удари през коленете и да го събори. Онзи залитна и накрая рухна; коленете му се забиха в гръдния кош на Чейс. В този момент Чейс докопа картечницата… но смазващ юмрук размаза лицето му. Хрущялът на носа му изпука. Беше почти изненадан от липсата на болка, но знаеше от опит, че скоро ще я почувства.

Юмрукът се вдигна за повторен удар. Той пусна оръжието и вдигна ръце, за да се предпази…

Кари и Нина тичаха към Кастил и останалите пленници.

— Влизай в колибата! — извика Кари, когато едно копие разцепи въздуха точно зад тях.

— Не, трябва да им помогнем — възрази Нина. Един от мъртвите индианци лежеше на земята пред нея. Тя вдигна ножа му.

— Хайде!

Старкман стреляше напосоки към дърветата и раздаваше заповеди по радиостанцията:

— Чопър едно! Огън по гората! Веднага!

Един от мъжете близо до пленниците беше ударен отзад от копие, чийто остър като бръснач обсидианов връх се заби дълбоко в скулата му. Като продължаваше да стреля бясно, той падна до стената на колибата, пречупвайки дървените пръчки.

Едрият мъж освободи ръката си от хватката на Чейс с ръмжене и натисна коляно към гръдния му кош. Чейс се опита да извика, но в дробовете му нямаше въздух.

След като пазачите им бяха обезвредени, Кастил и Ди Салво се изправиха на крака тъкмо в мига, когато Кари и Нина се приближиха. Нина хвана Филби и сряза въжето, с което бяха вързани ръцете му, а Кари започна да развързва Кастил.