— Оръжията ни! — Кастил посочи струпаните на купчина раници.
Още един от групата на Старкман падна с отровна стрела в гърба.
Хеликоптерът увисна отгоре и през селото премина силен вятър. Празни гилзи затракаха като градушка, когато шестцевното му ротационно оръдие изсипа огън и жупел по превиващите се дървета.
Филби беше свободен.
— Кари! — извика Нина и й хвърли ножа си. Кари го хвана във въздуха и сряза въжетата около китките на Ди Салво; през това време Кастил изпълзя към раниците за оръжието им. — Влез в колибата, залегни! — Тя блъсна Филби вътре в нестабилната постройка в мига, в който една стрела прониза дървото.
Един от екипа на Братството се хвърли към съседната колиба, за да избегне стрела, когато осъзна, че пленниците му са свободни.
Хеликоптерът се завъртя на място и продължи да обсипва дърветата с куршуми.
Вихрушката от носещия му винт беше толкова силна, че разруши колибите и във всички посоки се разлетяха парчета.
Едрият войник се наведе и стегна ръце около шията на Чейс, като натискаше силно каротидната му артерия.
Пулсиращото бучене на кръвта в ушите на Чейс не заглъхна дори при силния шум от хеликоптера. Той го виждаше, кръжеше точно над главата му с размазани перки, зад садистично ухиленото лице на мъжа, който го душеше. Чейс вдигна ръце да го удари, но онзи бе прекалено едър, с по-дълги ръце.
Тъмнина изпълни очите му, главата му пулсираше.
Той не успя да достигне лицето на мъжа, който мачкаше гръдния му кош — но достигна тялото му…
Дъждът от копия и отровни стрели откъм джунглата спря рязко, когато огънят от хеликоптера се вряза в редиците на атакуващите индианци. Иззад дърветата долетяха ужасяващи викове.
Кастил взе един „Колт“, когато видя, че един от мъжете на Старкман се цели в него.
Войникът натисна спусъка — и точно в този момент Ди Салво се хвърли пред Кастил. Три куршума се забиха в хълбока и бедрото на бразилеца, кръвта бликна от раните и той рухна, стенейки, на земята.
Кастил отвърна на стрелбата. Целеше се в главата, тъй като нападателите им бяха с бронежилетки. Всичките три куршума улучиха целта.
Чейс усети, че изпада в безсъзнание, животът се изплъзваше. Командосът се бе надвесил над него като демон, въртящите се перки на хеликоптера се сляха в тъмен ореол зад главата му.
С последни сили той вдигна ръка и достигна предмета, който искаше да хване: куката на гърба на нападателя си.
Натисна спусъка.
Куката излетя със силно издухване на сгъстен газ, вдигайки се почти вертикално нагоре с обвит в найлоново покритие стоманен кабел, който се повлече зад нея… и се уви в перките на хеликоптера.
Приспособлението за закачване, изработено от въглеродно влакно, стана на парчета, но кабелът почти мигновено се заплете около въртящите се перки.
И започна да се навива.
Очите на командоса се разшириха, когато осъзна какво щеше да се случи — миг по-късно бе вдигнат от земята толкова силно, че няколко от ребрата му се спукаха. Летеше нагоре като изстрелян от катапулт, кабелът го дърпаше неумолимо към перките; той се разби при удара и над селото заваля дъжд от кървави останки.
Хеликоптерът се наклони, изгубил контрол. Кабелът се нави около намаслената ос на витлото и перките излязоха от строя…
— Прикрий се! — извика Чейс.
Кари се огледа. Старкман тичаше покрай храма. Отгоре хеликоптерът започна да се люлее и върти на място, към грохота на двигателите му се прибави и воят на повреден механизъм.
От вратата на кабината му един мъж полетя към земята и се приземи до колибата на старейшините със счупен врат. Останал без управление, хеликоптерът се понесе към храма, губейки височина.
Миг по-късно се разби в храма. Изкривената каменна постройка, вече нестабилна от експлозията вътре, рухна при удара.
Изгубила сила, могъщата машина рухна почти вертикално върху статуята на Посейдон и избухна.
Плъзнаха огнени кълба и горещите езици погълнаха останалите в залата хора. Огромната статуя на бога се залюля, след което падна напред, премазвайки останките; от високата температура златото започна да се топи.