— Покажи се и го застреляй!
По дяволите!
Той погледна към хеликоптера. Един мъж надничаше през отворената врата на кабината и го гледаше. След това се дръпна обратно, за да се появи миг по-късно с оръжие в ръка.
Със снайпер, който можеше да пробие череп от осемстотин ярда разстояние — а Чейс се намираше само на петнайсет ярда под него.
— Нина! — настигна я Кари с пушката в ръка.
— Хеликоптерът… те ще го застрелят! — Нина посочи нагоре.
Огромната машина бе заела позиция над Старкман, така че той да хване въжетата и да се качи на борда; друг мъж се беше показал от кабината с пушка в ръка, насочена право към Чейс…
Кари вдигна оръжието си и изпразни целия пълнител в корпуса на хеликоптера.
Стрелецът се олюля, след което падна, падна и оръжието му — точно пред него. Старкман отскочи бързо, но се съвзе, хвана едно от въжетата с дясната си ръка, прехвърли през рамо оръжието си и изкрещя на пилота по радиостанцията да се спусне.
— Еди! — извика Кари, надвиквайки грохота на двигателите. Необяснимо как той я чу и се обърна. — Ето! — Тя му хвърли своя „Уилди“.
Чейс го хвана с една ръка и скочи на крака, след което се завъртя и го насочи към хеликоптера, докато Старкман се люлееше отгоре. Хеликоптерът вече се издигаше бързо, а носът му се бе навел, сякаш се приготвяше да отлети далеч над дъждовните гори.
Чейс насочи дулото към пилота и стреля два пъти. Двата куршума продупчиха корпуса отдолу, близо до носа, но пропуснаха целта заради силното завихряне. Машината остана незасегната.
Старкман пълзеше нагоре, слагаше едната си ръка, после другата, докато въжето се навиваше.
Наблизо изплющя второ въже, черната найлонова змия се въртеше спираловидно под пристъпите на вятъра. Чейс скочи след нея и я хвана здраво.
— О, Господи! Не, идиот такъв, не! — изкрещя Нина безпомощно след него, докато той изчезна бързо отстрани на храма.
Хванал въжето с лявата си ръка, Чейс вдигна оръжието с дясната и го насочи към катерещата се нагоре фигура на Старкман. Оставаха му още няколко крачки, преди да стигне до относителната сигурност на кабината.
— Разкарай си задника, мръсник такъв…
Дулото излая два пъти. Като се въртеше и люлееше на края на въжето. Чейс нямаше представа къде е попаднал първият куршум — но вторият улучи фюзелажа над Старкман и го поръси с люспи боя.
Старкман погледна надолу и го видя. За миг Чейс си помисли, че се опитва да разкопчее картечната си пушка и да я насочи към него…
Докато осъзна, че онзи вади бойния си нож от ножницата.
Внезапно проумя. Висеше с една ръка на въже под хеликоптер, на най-малко седемдесет стъпки във въздуха и се издигаше нагоре, докато машината се насочваше към джунглата.
Погледът му срещна здравото око на Старкман. Онзи се ухили — и сряза въжето на Чейс с едно-единствено, премерено движение.
— О, мамка му! — успя единствено да изрече Чейс, докато летеше стремглаво надолу към зеления покров от дървета.
17.
Въжето бе още в лявата му ръка. За части от секундата, преди да достигне най-високите листа, Чейс се освободи от оръжието си и хвана черния найлон с две ръце.
Последва сблъсъкът с клоните — всеки следващ по-твърд от предишния. Един клон се удари в рамото му и той преметна въжето през него.
Внезапно се почувства освободен и продължи да пада, нямаше нищо между него и земята…
Въжето изплющя и се опъна.
Стисна го с ръце и извика, когато то охлузи до кръв кожата му. Движението му се забави, после още, почти спря…
Отрязаният край се изплъзна от хватката му. Той започна да пада, листакът се втурна сякаш право към него…
Удар.
И после чернота.
Далечен глас, отекващ през тръба, казваше нещо познато…
Името му!
— Еди? — Женски глас, приближаваше. — Еди!
Чейс отвори очи. Можеше да съзре късчетата сумрачно небе между листата на дърветата непосредствено над себе си.
Отне му няколко секунди да оформи думите в съзнанието си:
— Просто паднах! — понечи да каже той, като се опитваше да седне.
И веднага съжали. Всеки мускул в тялото го болеше, сякаш го бяха пребили. Той се срути отново на земята с глух стон.
— Еди!
— Нина? — Той присви очи срещу лицето над себе си, което го гледаше тревожно. — Господи, красива си…