Ротшилд присви кисело устни:
— Всичко това е много интересно — каза тя с тон, внушаващ, че става дума точно за обратното, — но как това ви убеждава в съществуването на Атлантида? Тъй като не знаете какви са били действителните атлантски мерки, нито пък го знае някой друг, не виждам с какво ни помага това.
Нина си пое дълбока глътка въздух, преди да отговори. Знаеше, че онова, което се канеше да каже, бе потенциалната слабост в теорията ѝ; при условие че тримата учени я гледаха опулили очи и не разбираха аргументите й, значи всичко беше свършило…
— Всъщност това е ключът към твърдението ми — каза тя с възможно най-голямата убедителност, на която беше способна. — Казано просто, ако приемем Платоновите мерки — че един стадий е сто осемдесет и пет метра, или близо шестстотин и седем стъпки — тогава Атлантида е била много голям остров, дълъг най-малко триста и седемдесет мили и широк двеста и петдесет. Това значи по-голям от Англия! — Тя кимна към картата на екрана. — Няма много места, където нещо с такава големина да може да се скрие, освен под водата.
— Ами Мадейра? — попита Хогарт, посочвайки картата. Португалският остров беше отдалечен на около четиристотин мили от африканското крайбрежие. — Може ли това да е местоположението на останките от острова, след като той е потънал?
— Вземам това предвид. Но топографията не го подкрепя. Всъщност, островът, описан от Платон, не може да се намира никъде в източния Атлантик.
Ротшилд подсмръкна победоносно. Нина й хвърли унищожителен поглед, преди да се върне към картата.
— Но това е фактът, който формира основата на теорията ми. Платон казва, че Атлантида се намирала в Атлантическия океан, отвъд Херкулесовите стълбове — познати днес като Гибралтарския проток, на входа към Средиземноморието. Освен това той споменава, че в съвременни мерки Атлантида била почти четиристотин мили дълга. Оттогава няма нито доказателство, че тези две твърдения са били примирени, нито пък че Атлантида не се е намирала там, където той казва, че е била… Освен ако мерките му са били грешни!
Филби кимна мълчаливо. Нина все още не можеше да прецени настроението му — но внезапно доби чувството, че той така или иначе вече е взел решение.
— Е — каза той, — къде значи е Атлантида?
Това не беше въпрос, който Нина очакваше да бъде зададен толкова скоро, тъй като бе планирала да разкрие отговора с подходящ тържествен блясък в края на презентацията си.
— Ами… в Залива на Кадиз3 — произнесе тя леко объркана, когато посочи едно място в океана на стотина мили западно от Гибралтарския проток. — Така мисля.
— Мислите? — саркастично подметна Ротшилд. — Надявам се да разполагате с повече, за да подкрепите това висящо предположение.
Кучка!
— Ако ми позволите да обясня аргументите си, професор Ротшилд — насили се Нина да остане любезна, — ще ви покажа как стигнах до това заключение. Централната предпоставка на теорията ми е, че Платон е бил прав, и че Атлантида наистина съществува. Това, в което той греши, са мерките.
— А не само местоположението? — попита Хогарт. — Искате да кажете, че изключвате всички съвременни теории, които поддържат, че Атлантида е била всъщност остров Санторини, откъснат от остров Крит, и че предполагаемата атлантска цивилизация е била минойската?
— Определено. Поради една причина: древните гърци вече са знаели за минойците. Освен това времевите скали не съвпадат. Вулканичното изригване, разрушило Санторини, е било деветстотин години преди времената на Солон, а рухването на Атлантида — девет хиляди години преди това.
— Грешката4 на Солон със „силата на десетицата“ е била широко възприета като начин за свързване на минойския мит с мита за Атлантида — наблегна Ротшилд.
3
Кадиз — град на испанското Атлантическо крайбрежие, сравнително близо до Гибралтарския пролив — Б.пр.
4
Има хипотеза, че или Платон, или още Солон, случайно или нарочно е увеличил десет пъти всички мерки и датировки, свързани с Атлантида. — Б.пр.