Но нищо от това нямаше значение. Забранената зона беше цяла и въпреки опитите на Чейс да се качи на борда на товарния самолет в момента на излитането му, той не бе успял да я разруши.
— Сър, контролната кула току-що ни информира, че самолетът се връща обратно в Равнсфйорд на автоматичен режим — съобщи мъжки глас по говорителя.
— Някакво съобщение от дъщеря ми?
— Все още не. Сър, от Контрол на въздушния трафик искат да знаят какво става.
— Просто им кажи, че имаше малка неизправност и че Еърбъсът се връща като предпазна мярка. — Фрост огледа пистата. — Кога ще кацне?
— След шест минути.
— Дръж ме в течение. — Той прекъсна линията, взирайки се в далечината за първия знак от масивния товарен самолет. Липсата на комуникация бе тревожна, както и използването на автопилот — но фактът, че самолетът се връща му подсказваше, че хората му контролират нещата. Чейс би се опитал да го отвлече нанякъде и да извести норвежките власти.
Щом кацнеше, ситуацията би могла да бъде овладяна.
Самолетът летеше.
— Тези трите, развържи ремъците, с които се вързани — нареди Чейс, посочвайки най-задните контейнери отляво на главния склад.
— Но тогава те ще се разместят при кацането на самолета — отвърна Нина объркана.
— Ще направят нещо повече. Хайде, бързо. — Когато Нина започна да развързва предпазните ремъци. Чейс закуцука към вратата на товарното.
— Какво правиш?
— Ще взривя вратата.
Нина замръзна.
— Ще взривиш какво?
— Трябва да се освободим от тези контейнери по пътя. Виждаш ли този мотоциклет?
Нина се обърна към сребристосиния мотоциклет.
— Да? — Внезапно й светна какво мислеше Чейс. — Не! Не може, ти си луд!
— Това е единственият начин! Ако просто скочим — в момента сме с над сто и шейсет мили в час — няма начин да оцелеем при удара!
— Което е обратно на онова, което ще се случи, ако излетим с мотоциклет при летящ самолет?
— Е, знам, че не е идеалният план! Но е по-добър от това да ни убият, когато кацнем!
— Вече съм съвсем сигурна, че не си с всичкия си — произнесе нещастно Нина, но продължи да развързва контейнерите от ремъците им.
— Добре — извика той, когато тя развърза последния, — а сега иди до мотоциклета и дръж здраво! — Тя забърза към склада, а Чейс закуцука, като се подпираше с една ръка. С другата натисна първия от двата червено боядисани лоста за взрива.
След това втория…
Пукането на тежките панти на вратата на товарното отделение не можеше да се сравни със свирепия рев на вятъра и шума на двигателя, когато вратата се взриви. В склада се чу писък на ураганен вихър. Самолетът се снижаваше.
Наклониха се. Компютрите вече се опитваха да противодействат на неочакваното движение, но първият контейнер се отмести, движейки се назад върху колелата си, стигна до платформата с ужасяващ метален писък. След което се блъсна в контейнера с вируса и мина през зейналия отвор, за да бъде отнесен от въздушната струя.
Чейс го гледаше как пада. Все още се намираха над морето, но оставаха само няколко минути, преди да се появи сушата.
Товарният самолет се люшна отново, когато автопилотът компенсира промяната в равновесието, причинена от загубата на контейнера. Ново изскърцване на метал върху колелата, странично обръщане — идваше право към него!
Той нямаше къде да отиде, не можеше да дръпне контейнера…
Притисна се в стената. Въздушната струя го улови, отскубна го от пода.
Задната рамка на вратата на товарното раздели полезрението му като острие на нож. Отляво имаше тясна пролука между стената на контейнера с вируса и стената на склада; отдясно — безкрайно небе и сигурна смърт.
Той се блъсна в рамката, прикован за миг от вятъра…
И бе отвян вляво.
Стисна един ремък и се прилепи към свободния, треперещ върху колелата си контейнер, след което падна през вратата. Третият контейнер се намираше точно зад вратата като влаково купе и при вдигането на носа на Еърбъса нагоре той го блъсна болезнено. Опасният товар се разтресе и спря на по-малко от пет сантиметра от лицето на Чейс. След това вятърът заплющя по гладката му повърхност и го запрати в празното пространство.
Искаше му се да затвори очи, искаше му се всичко това да е само сън, но видя ужасената Нина да се притиска към контейнера до мотоциклета, видя през вратата тъмната линия на хоризонта отпред. Норвежкият бряг.