Аркадий Стругацки
Експедиция в Преизподнята
ЧАСТ ПЪРВА: ПРЕСЛЕДВАНЕ В КОСМОСА
1.
Някога на брега на студения, но сега вече, а и завинаги топлия океан, живееха трима много близки приятели: майсторът, спортистът и ученият. В чест на знаменитите мускетари ще ги наричаме Атос, Портос и Арамис. Първо, защото истинските им имена нямат голямо значение, и второ, наистина ги наричаха така, защото бяха неразделни, готови на всякакви подвизи един за друг, и поставяха дружбата си над всичко. Ако някой от познатите им кажеше „Вчера нашите мускетари пак са се проявили“, то всички разбираха за кого става въпрос и направо питаха „Какво още са сътворили?“. Всъщност те бяха доста различни като характери, което не би трябвало да ни учудва, имайки предвид професиите им.
Всички знаят, че майсторите на нашата планета са заети със създаването на прекрасни произведения на изкуството и с конструирането на нечувано могъщи механизми; спортистите развиват забележителните възможности на човешкия организъм и довеждат до съвършенство красотата на човешкото тяло; а учените — те и затова са учени — замислят дръзки походи към самите източници на вещества и планират превъплъщаването на живата материя. Затова учените, спортистите и майсторите винаги ще се различават по нещо, докато някой гений не съвмести в едно лабораторията, стадиона и работилницата.
Но по отношение на свободното им време вкусовете на нашите приятели съвпадаха и те често безпокояха околните с лудориите си. Те току отплаваха надалеч в океана, наближаваха някой остарял кашалот, задрямал на слънце върху ленивите вълни и изведнъж се втурваха да го гъделичкат, а той с вой и пръхтене се спускаше да се жалва на подводните пастири. Или пък посред нощ започваха да разучават някоя нова лирическа песен в съпровод на китара и тъй като Портос имаше могъщ бас и на практика бе лишен от музикален слух, това опъваше солидно нервите на хората, зверовете, птиците и роботите из близките хектари, още повече, че ги заварваше неподготвени. Веднъж пък тайно бяха конструирали безобразен механизъм, който посред бял ден мина по централната улица, свирейки на черна свирка, и вследствие на това всички роботи-гледачки на деца, роботи-портиери и роботи-градинари в селото захвърлиха работата си, отправиха се в степта и се върнаха чак след седмица. С една дума, въпреки че те бяха порядъчни безделници и техните изпълнения се харесваха на мнозина от познатите им, всички наоколо въздъхваха с облекчение, когато за неразделните мускетари започваше тихият им период и те с часове се въргаляха по тревата някъде на сянка, погълнати от стари книги за велики революции и гигантски битки за свобода и независимост.
Все пак те бяха доста различни. Веднъж и на тримата зададоха един и същ въпрос: „Кое е най-интересно за теб, когато преследваш някоя цел?“. Майстор Атос сви рамене и небрежно отвърна: „Сигурно търсенето на средства за постигането й“. Спортистът Портос възкликна, без да се замисли: „Разбира се, постигането на тази цел с цената на всичко!“. А ученият Арамис произнесе с обичайния си тих глас: „Сигурно да разбера какво ще стане, след като постигна тази цел“. Може би затова бяха приятели.
Тук трябва да добавя, че в ежедневните прояви на нашата тройка участваше една Галя, твърде младо и миловидно същество, което живееше наблизо в хубавичка къща. Тя беше не точно втора братовчедка на Арамис, нито далечна негова леля, но в ролята си на роднина охотно се съгласяваше в зависимост от настроението си или да мъмри момчетата от името и по поръчение на възмутената общественост, или да умиротворява възмутената общественост от името и по поръчение на мускетарите. А през останалото време в опитния участък из-вън града отглеждаше нови сортове грозде, караше Атос да майстори механизирани играчки за съседските деца („Зелево кочанче, ти някога ще ме оставиш ли на мира с твоите сополанковци?“), под ръководството на Портос се занимаваше с художествена гимнастика („Палците! Изпъни палците, малката!“) и пускаше в яката на Арамис големи бръмбари-рогачи, от които той се страхуваше повече от смъртта („Уоу! Ще те разкъсам на части, нагло момиченце!“). Накъсо казано, където и да се намираха мускетарите, някъде наблизо беше и Галя (или обратно, мускетарите бяха близо до Галя), и може би затова познатите й често я наричаха „д’Артанян в пола“, макар че Галя по известни съображения за нищо на света не желаеше да откликва на това ласкаещо прозвище. Когато, в съботните дни, тя препускаше на коня си към Зелената долина на гости (на палачинки) на чичо си, бивш кок от Северния подводен флот, мускетарите почти винаги я съпровождаха, дали от дружеска привързаност, или предвкусвайки великолепните палачинки, чиито почитатели бяха всички. Заслужаваше си човек да ги види в този момент: полетели в галоп на конете си, плътно прилепени до запотените животни и ниско приведени към гривите им, и да чуе пронизителните подвиквания и въз-гласи, с които се ободряваха един друг.