— А нея как ще…
— Това после. А сега на космодрума, бързо! Те потънаха в люковете и хлопнаха тежките капаци след себе си. Със силен стържещ звук изпод бордовите плочи изскочиха крила. Само след секунда един реактивен самолет с къс корпус и скосени назад криле излетя над димящите върхове на дърветата. На шосето като празна черупка бяха останали шасито за гъсениците и бронята, увенчана от приплескан купол. Портос също остана…
6.
А всичко се случи така. Посред нощ Галя се събуди от някакъв стържещ заекващ глас, който припяваше странна песничка:
Отначало й се стори, че това е сън, но после осъзна, че лежи с отворени очи. Тогава седна в леглото и пусна краката си долу. Стържещият глас продължи да пее, изговаряйки старателно думите:
Недоумявайки, Галя огледа стаята и остана учудена. Тя много добре помнеше, че бе изключила телевизора, но ето ти на — екранът светеше и на него с комична важност и много непохватно танцуваше едно забавно рисувано патенце. Танцът на голишарчето се състоеше в пристъпване в такт с музиката и размахване на неукрепналите му крилца, така че Галя въпреки стъписването си се разсмя от сърце. Тя пъхна краката си в чехлите, изтича към телевизора и прокара пръст по копчетата. Да, телевизорът беше изключен. Но тя дори не успя да помисли над това… Изведнъж през изображението на екрана в стаята се промъкнаха огромни ръце в черни ръкавици. Галя не можа да ахне, камо ли да помисли въобще за нещо; ръцете здраво я стиснаха за раменете и я повлякоха към екрана.
— Помощ! — отчаяно се развика тя. — Мамо! Портос! Тя съвсем се доближи до екрана и цялата се сви, очаквайки да удари стъклото с главата си, но нищо подобно не се случи, просто я промъкнаха през екрана и тя попадна в ледена тъмнина, захвърлиха я на нещо гладко и слузесто, след което един приглушен, но свиреп глас рече:
— Задачата е изпълнена.
Чуха се тежки отдалечаващи се стъпки, разнесе се метално щракване и Галя разбра, че е останала сама.
Всичко това протече за секунди, но Галиният ум беше доста ясен и рационален и тя бързо съобрази, че се намира в плен на космически престъпници. Доколкото й беше известно от книгите — това е най-страшното, което може да се случи на един боец по време на война. Пленените изпадаха в състояние на безпомощност или на безсъзнание; в плен се предаваха отчаяните или тези, които бяха загубили вяра в себе си. В плен попадаха хора без оръжие или хванати натясно, без възможност да реагират. Галя никъде не беше срещала в книгите да се пленява посредством екрана на телевизора, но в края на краищата тя живееше в други времена. И беше сигурна в едно: в плен трябва да се държи с достойнство и непреклонно.
Галя започна да изследва затвора си. Помещението се оказа твърде странно, подобно на кибритена кутийка — доста дълго и тясно. Стените и пода бяха от някакъв гладък материал, покрити с противна влага. Скоро й стана студено, непоносимо студено, сви се на кълбо, загърна се в халата си и тракайки със зъби си помисли, че ето, скоро ще й дойдат на помощ, ще напердашат престъпниците и ще я освободят. Както си мислеше за това, тя кой знае защо заплака. Така обляна в сълзи, направо на хлъзгавия под Галя заспа; събуди се, когато нечии ръце безцеремонно я вдигнаха и набързо я завързаха. Тя се опита да се съпротивлява, но ръцете бяха много по-силни, освен това продължаваше да я обгръща непрогледна тъмнина, и на нея й стана страшно.
Изведнъж я вдигнаха и понесоха, натикаха я през някаква кръгла дупка и тя увисна високо над земята. Галя видя горящата гора в далечината, а точно под себе си — познатата поляна със светлата ивица на шосето, и на шосето миниатюрен като играчка танк с вирнато оръдие. Точно тогава тя разбра, че е имало сражение, че нашите са победили и са прогонили космическите негодници, но когато онези са бягали, са я взели със себе си; и точно тогава храбро се провикна към своите мускетари да стрелят, да не се въздържат заради нея. Но те така и нито веднъж не стреляха, а земята пропадаше все по-надолу, леденият вятър бръснеше и щом кървавото слънце изплува над хоризонта, тя изгуби съзнание.
Когато се опомни, Галя откри, че лежи ничком, заровила лице в мръсен вонящ килим. Трябва веднага да се изправя, помисли си тя, но полежа още малко, за да разбере какво чувства. Не се чувстваше добре. Цялото тяло я болеше като пребито, ушите й звънтяха, главата й като че ли беше натъпкана с памук. От третия или четвъртия опит успя да се задържи в седнало положение. Отначало всичко пред нея плуваше като в мъгла, но постепенно мъглата се разсея и тя успя да фокусира очите си върху бяла кутия във формата на куб, разположена до отсрещната стена.