— Аха! — рече Галя на глас. — Това трябва да е хладилник.
Като внимаваше да не й се завие свят, тя огледа помещението. То представляваше шестоъгълна стая с кръгли затъмнени прозорци на всяка стена, с таван, изрисуван с червени и зелени, шахматно разположени квадратчета, с ниска овална маса, зад която имаше кресло с изрядно оплескана тапицерия и с несъразмерно широка облегалка. В помещението струеше мъртвешки зеленикава светлина. „Много странна стая — помисли си Галя. — Къде ли се намирам и как ли попаднах тук?“ Тогава си спомни всичко, а като си спомни, бързо се изправи.
— Съвзе ли се? — чу зад гърба си глух, свиреп глас. — Вече се притеснявах да не вземеш да издъхнеш.
Галя се обърна толкова рязко, че едва не загуби равновесие. Обърна се и тутакси отстъпи.
Отпреде й стоеше огромен, навярно два пъти по-висок от нея човек, целият — от шията до стъпалата — облечен в черно. От шията… Не от шията, а от двете шии, тъй като над широките му рамене стърчаха две глави. За миг Галя си помисли, че вижда двоен образ. Тя тръсна глава, стисна очи и отново погледна. Именно: главите бяха две, и двете гладко избръснати, с големи уши, продълговати, само че дясната глава с черната превръзка на дясното око пушеше цигара и с единственото си око се кьореше някъде встрани, а лявата студено и безстрастно я разглеждаше.
— Не успяхме да се запознаем — с глух, свиреп глас произнесе лявата глава. — Все не оставаше време за това. Или ти беше в безсъзнание, или аз бях ангажиран да се сражавам с твоите съплеменници… И така, аз съм Двуглавия Юл, известен свободен пират.
Той стоеше изправен, разкрачил дългите си тънки крака и по навик поставил огромните си ръце в черни ръкавици върху кобурите, провиснали на бедрата му, същите тези ръце, които така ловко я откраднаха през екрана на телевизора. Галя го измери с презрителен поглед от главата до петите (при което шийните й прешлени дори пропукаха) и каза:
— Ти си свиня, а не пират. Беше те страх да се изправиш открито, та затова се скри зад слабото момиче… Защо постъпи така?
Дясната глава изплю фаса направо на килима, тихо се изсмя и рече:
— Високомерно момиче. Плаши се, но не се предава.
— Откъде ти хрумна, че ме е било страх — обади се лявата глава обидено. — Глупости! Аз никога не се страхувам! Нека другите да се страхуват. Аз само защитавах себе си и своя кораб с всички достъпни средства. Имай предвид, че и занапред ще постъпвам така…
— Незабавно ме върни на Земята! — изстреля Галя.
Двуглавия Юл протегна дългата си ръка и натисна невидимо копче. Това направи кръглия прозорец-илюминатор прозрачен.
— Виж тук, глупачке — каза лявата глава.
Галя се приближи до илюминатора и се загледа. Зеленият диск на Земята, забулен в петнисто було от белезникави облаци, се смаляваше и потъваше в черна пропаст, обсипана с ярки неподвижни звезди. Палецът на Двуглавия отново натисна копчето и илюминаторът пак ослепя.
— Забрави за твоята Земя — внушително и свирепо се обади лявата глава. — Няма да я видиш повече.
— Не е вярно! — извика Галя, борейки се с буцата, която се надигаше в гърлото й и предвещаваше сълзи. — Не е вярно! Не е вярно! Ще ме търсят и ще ме намерят! А теб ще те обесят и за двете шии.
Дясната глава се разсмя с пресипналия си глас, но този път не каза нито дума. Явно не беше толкова разговорлива като лявата.
— Повече няма да видиш Земята — повтори лявата глава. — Няма заради теб да се помъкна отново толкова надалеч… Ноти не тъжи. Ще видиш такива светове, че ще забравиш жалката си планетка. Реших да те оставя при себе си, ще ме забавляваш. Ще се веселим, ще играем. Например, на един конец ще завържа голям брилянт, а ти ще се мъчиш да го хванеш. Ще бъде много весело…
— Глупости! — възмутено извика Галя. — Незабавно ме върни у дома, чуваш ли?
— Не се бунтувай, сополивке! — строго рече лявата глава. — Че иначе ще те натупам.
Възцари се мълчание и изведнъж, някъде непосредствено под тавана се разнесе висок рязък глас:
— Внимание, Двуглави! Сеанс за връзка с Великия! Великия Спрут вика Двуглавия Юл!
— Започва се… — с раздразнение промърмори Двуглавия, отблъсна Галя от пътя си и се насочи към креслото. — Готов съм! — изграчи той.
Чу се поскърцване, шумолене, тънко вибриращо пи-сукане, а после нещо бръмна под тавана.
— Великият те слуша. Докладвай, Двуглави!
— Докладвам — с приглушен и свиреп глас проговори Двуглавия Юл, сядайки в креслото. — Преди два часа туземците ни атакуваха, стартирах и тръгнах по обратния курс. До този момент петнайсет контейнера в трюма са запълнени. Превзети са около осем хиляди квадратни километра с добро съдържание на кислород, вода, хлорофил и кръв. Броят на кондиционните глави е приблизително хиляда.