Но в този момент осъзна, че приятелите му изглеждат, меко казано, не както обикновено. Той отново ги погледна, но вече по-внимателно, чак подсвирна от учудване и натисна едно копче на пулта. Платформата плавно се задвижи и се спусна до Галя и Портос. Атос скочи на пода.
— Е, добре! — започна той. — Къде се подредихте така? Не ви ли е срам да се появявате в работилницата ми в такъв вид?
— Половината Зелена долина изчезна! — бързо изрече Портос.
— Дядо изчезна! — едновременно с него поде Галя.
— Четиридесет километра от шосето…
— Най-напред яздехме конете, после те се уплашиха…
— Всичко е заради могилата с дъба и порутената къща…
— Щом намерихме следите, тя се разпищя и ни засипа с…
— Огромна бяла птица, която прилича на бухал…
— Тук се крие някаква опасна тайна…
— Аз я уцелих с камък, но тя избяга…
Атос лекичко ги потупа с длан по устните и те послушно замълчаха. Атос погледна дланта си, изтри я с бяла кърпичка, която пък хвърли на пода. Един пъргав робот-рак веднага я взе и изнесе.
— Ще изясним всичко — рече Атос и приседна на края на платформата. — Вие сте невероятно, отвратително мръсни, но съдейки по всичко, работата не търпи отлагане. Затова седнете на пода. След вас ще почистят.
Галя и Портос сконфузено седнаха на пода по турски, с кръстосани крака, а Атос извади от предния си джоб радиотелефон и натисна копчето за повикване.
— Слушам — обади се тихият както винаги глас на Арамис.
— Говори Атос. Извини ме, че прекъсвам заниманията ти, но при мен са нашият спортист и „зелевото кочанче“, много са развълнувани и нямат търпение да ни съобщят нещо твърде любопитно и, страхувам се, твърде трагично. Нека да ги чуем.
— Слушам — повтори гласът на Арамис.
— Хайде, разказвайте — разпореди се Атос. Объркано и заплетено, прекъсвайки се един друг и карайки се за подробностите, Галя и Портос разказаха на приятелите си за своите приключения и преживявания. Когато свършиха, Атос изчака малко и попита:
— Това ли е всичко? Галя и Портос кимнаха.
— Какво ще кажеш, Арамис?
— Странно и опасно нещо. Само след минута ще съм при вас. Слушах ви на път за лабораторията.
— Страхувам се за дядо… — изведнъж изхлипа Галя и трескаво погали зверчето, настанило се на рамото й. То се притисна към бузата й и замига с червените си очички.
— Ако питате мен… — рече Портос и се изкашля за повече тежест. — Ако питате мен, аз направо бих отишъл там, при тези шегаджии, и бих направил всичко на парчета, та да им е за урок.
Асансьорът тихо издрънча и от кабината излезе Арамис, който тъкмо прибираше радиотелефона в джоба на ослепително бялата си престилка. Сядайки до Атос на края на платформата, той внимателно огледа Галя и Портос и се усмихна-едва-едва, почти незабележимо, само с ъгълчетата на устните си.
— И така? — обади се той.
— Ти ги чу — каза Атос. — Казвай какво мислиш за това.
— Хайде още веднъж да уточним какво знаем — започна Арамис стихия си спокоен глас. — Първо, изчезнала е ивица, широка 40 км, при това заедно с населението, растителността и животните. Теоретично можем да си представим, а следователно и да възпроизведем условията, при които подобна акция би била осъществима. В субайнщайновата физическа геометрия подобно нещо е известно и носи името „тримерна контракция…“
— Мълчи… — строго каза Атос на Портос.
— Второ — продължи Арамис, — в непроходимата гора след сто шестдесет и осмия стълб се е появила поляна и могила с вековен дъб на върха й. Казвам „появила се е“, защото на аероснимките, направени само преди година, не се забелязва нищо подобно. Сам проверих това, преди да тръгна насам. В съчетание с факта за три-мерната контракция между сто и двадесетия и сто и шестдесетия километър, внезапната поява на тази поляна и могилата с дъба и старинната постройка изглежда твърде подозрителна и ни навежда на мисълта за някаква маскировка. Трето, абсолютно съм съгласен със скъпата си роднина, че действията на така наречената голяма бяла птица имат за цел да подплашат и прогонят неканените свидетели.
— Изводът? — попита Атос. Арамис сви рамене.
— Логическият извод напълно съвпада с интуитивния, до който вие сте дошли и без моя помощ. Имаме си работа с престъпление.
Възцари се мълчание. След малко Портос попита:
— С какво?
— С престъпление — повтори Арамис.
— Аха… — дълбокомислено произнесе Портос.
— Не те ли е срам! — нетърпеливо каза Галя. — Та ти си чел… То е съществувало във времето, когато са отваряли сандъци със съкровища, без да питат, вземали са и последния залък на гладния, убивали са без причина…