— Как върви, стратези? — попита той и се настани на едно плато, западно от града. — Свързахте ли се със съвета?
— Да — разсеяно отвърна Атос.
— И какво ви казаха?
— Според мен не ни повярваха съвсем. Това се и очакваше. На тяхно място, аз също не бих повярвал. Но обещаха да вземат съответните мерки.
— Какви мерки?
— Съответните.
— Аха… — дълбокомислено рече Портос. — А Галя как е?
— Току-що позвъни. Според мен от леглото. Така се прозяваше, че едва разбрах какво говореше.
— Малката доста се умори — каза Портос с нежност. Атос хвърли пергела, изправи се и погледна Портос в очите.
— Слушай, спортисте — започна той с тих глас, — ти във форма ли си?
— И то в добра.
— Ние с Арамис се съветвахме и се спряхме на една идея. (Портос се прокашля и си придаде важност; рядко споделяха идеите си с него.) Работата е там, че планът ни за сутрешното нападение е известен на противника. По всички правила, трябва да нападнем незабавно, докато още не са се подготвили. Да, но ние още не сме въоръжени. С Арамис тъкмо се канехме да идем в Музея на оръжието.
— А аз? — обидено попита Портос.
— Ще дойде и твоят ред. Ние с Арамис ще изберем най-мощното оръжие. Ще ни трябва време да го опознаем, да се подготвим и т.н. С една дума, аз и Арамис отговаряме за въоръжаването. А на теб ти предстои не по-малко важна, но доста по-опасна работа. Да знаеш кой в селото има безшумна летяща лодка?
4.
Портос беше първокласен шофьор и еднакво добре управляваше всички видове возила, били те върху колела, вериги, летящи или плаващи механизми, така че той съвсем безшумно се приземи в края на поляната. Макар и безлунна, нощта беше ясна, очите на Портос отдавна привикнаха към тъмнината и той отчетливо различи светлата линия на шосето, а зад нея на фона на звездното небе — черния силует на хълма с дъба и порутената постройка. След като изчака няколко минути и се убеди, че всичко е спокойно, Портос се измъкна от лодката в дъхавата трева и съвсем безшумно, както само той си можеше, запълзя към шосето. Пълзеше без усилия, леко, придвижвайки се в тревата като преливащ се живак; не вдигаше глава, но не загубваше и посоката, всичките му мускули работеха синхронно, съвсем автоматично. Богатият опит от безбройните тренировки си казваше думата, стотици игри просто ей тъй — за забавление и десетки отговорни състезания — на земя и под земя, на вода и под вода, във въздуха и в космическото пространство. Портос беше добър спортист и с това всичко се обясняваше.
Когато стигна шосето, той спря. До подножието на хълма оставаха петдесет-шестдесет крачки, би могъл да се приближи още, но не искаше да рискува да го засекат по осветеното шосе, а и от това място можеше да види или поне да чуе какво ще се случи. Едва тогава, проснат в тревата като огромна жаба, Портос можа да се отпусне. Сега му оставаше само да чака. Минутите се нижеха бавно, съзвездията бавно отплуваха над черната корона на дъба и почти толкова бавно и равномерно туптеше сърцето на Портос. От време на време над поляната полъхваше топъл вятър, от който листата на дъба глухо шумоляха, и нещо дълго и тъжно поскърцваше-но това не бяха пантите на вратата, тъй като Портос я беше откачил и захвърлил настрана… Ама че лош късмет имаше — не само че нищо не се случваше, ами му се и приспа! Портос силно стисна очи, отново ги отвори и точно в тази секунда нещо започна да се случва.
Отначало се чу глухо бучене и земята леко потръпна. Празните прозорци на изоставения дом бавно се из-пълниха със зловеща бледолилава светлина. Появиха се някакви неясни уродливи сенки и се чуха забързани стъпки, а след тях и познатото пляскане на могъщи криле. Портос се напрегна и целият се превърна в слух и зрение. Отново се чуха стъпки — този път тежки, уверени, после звуци, наподобяващи астматично дишане и тенекиено скърцане… Бледолилавата светлина в прозорците на развалината бавно помръкна. Нещо звънко изщрака, като че ли се хлопна врата на автомобил, и изведнъж в подножието на хълма светнаха три ярки фара.
Свиреп, приглушен глас рече:
— Ка!
— Тук съм, Двуглави! — откликна друг глас, висок и рязък.
— Всичко ли разбра, Ка?
— Всичко, Двуглави…
— Изходната точка е сто и двадесетия километър. Крайната точка — осемдесетия километър. След изпълнението на задачата незабавно се връщаш.
— Ясно, Двуглави.
— Ки!
— Тук съм, Двуглави! — изрева басово трети глас.
— Ку!
— На мястото съм си, Двуглави!… — с дрезгав шепот произнесе четвърти.