Робърт Шекли
Експедицията от Глом
Пид-Пилотът намали скоростта почти до нула. С вълнение се вглеждаше в зелената планета.
Даже без показанията на приборите не можеше да има никакво съмнение. В цялата система единствено на тази планета, третата от Слънцето, бе възможно да има живот. Планетата мирно плаваше, обвита в облаци.
Изглеждаше съвсем безобидна. И все пак нито една от експедициите, изпратени от Глом на тази планета, не се бе завърнала.
Преди да се устремят надолу, Пид за миг се поколеба. Той и двамата му подчинени са напълно готови. Умалените Преобразуватели, скрити в телата им, сега бездействуваха, но също са готови. Искаше му се да каже нещо на екипажа, но не си представяше каква трябва да бъде речта му.
Екипажът чакаше. Илг-Радистът вече бе изпратил последното съобщение на планетата Глом. Джер-Индикаторът наблюдаваше едновременно циферблатите на шестнадесетте уреда. Той доложи: „Няма никакви признаци на враждебна дейност.“ Повърхността на тялото му безгрижно се поклащаше. Пид си отбеляза тази волност. Сега знаеше какво трябва да им говори. Откакто експедицията напусна Глом, дисциплината на Лормата отвратително се бе разклатила. Командуващият Нахлуването го предупреждаваше; но все пак трябва нещо да предприеме. Това е задължение на Пилота, тъй като у низшите касти, към които спадаха Радистите и Индикаторите, постоянно дремеше безнравственият стремеж към Безформие.
— На нашата експедиция възлагат много големи надежди — бавно започна Пид. — Сега сме далеч от родината.
Джер-Индикаторът кимна. Илг-Радистът се разля от предписаната му форма и удобно се разпростря на стената.
— Въпреки това — сурово каза Пид — разстоянието не е оправдание за безнравствено Безформие.
Илг побърза да се влее във формата, подобаваща на Радист.
— Безспорно ще ни се наложи да приемаме и екзотични форми — продължи Пид. — За такива случаи са ни дали специално разрешение. Но помнете: всяка форма, приета не поради служебна необходимост, се смята за провокационно действие на самото Безформие. Това е всичко, което исках да ви кажа — завърши Пид и се устреми към пулта.
Корабът започна плавно да се спуска, екипажът действуваше толкова съгласувано, че Пид усети прилив на гордост.
„Добри работници са — реши той. — Всъщност те не могат да имат толкова развито самосъзнание за форма, както един Пилот например, принадлежащ към висша каста.“ Същото му бе казал и Командуващият Нахлуването.
— Пид — каза Командуващият при последния им разговор, — тази планета ни е крайно необходима.
— Да, сър — отвърна Пид; той стоеше изпънат като струна, без за миг да се отклонява от Парадната Форма на Пилот.
— Един от вас трябва да проникне там и да постави Преобразователя близо до източник на атомна енергия. Тук, на другия край, ще бъде съсредоточена армия, готова за скока.
— Ще се справим, сър — отвърна Пид.
— Експедицията непременно трябва да изпълни задачата. Ще ви кажа нещо съвсем поверително: на Глом е неспокойно. Например стачкува кастата на миньорите. Искат нова форма за подземните работи. Твърдят, че старата била неудобна.
Пид изрази негодуванието си. Миньорската форма е установена много, много отдавна, още преди петдесет хиляди години, както впрочем и другите основни форми. А тези простаци искат да я променят.
— Но това не е всичко — довери му Командуващият. — Открихме и култ към Безформие. Арестувахме почти осем хиляди гломи, но не се знае колко още се разхождат на свобода.
Пид знаеше, че става дума за изкушението на Великото Безформие, на най-опасния дявол. Но как може, чудеше се той, гломите да се поддават на изкушенията му?
Командуващият отгатна какъв въпрос се върти на езика на Пид.
— Пид — каза той, — за теб това е непонятно. Отговори ми, харесва ли ти да пилотираш?
— Да, сър — отвърна Пид простодушно.
Дали му харесва? Та в пилотирането е целият му живот. Без кораба той е нищо.
— Но не всички гломи разсъждават така — продължи Командуващият. — И на мен ми е непонятно. Всички мои прадеди, откакто свят светува, са били Командуващи Нахлуването. Затова естествено и аз искам да бъда Командуващ Нахлуването. Това не е само естествено, но и закономерно. Обаче низшите касти изпитват съвсем други чувства.
Той печално разтърси тялото си.
— На нас, гломите, са ни нужни нови земи — поясни Командуващият. — Неуредиците на планетата се обясняват само със свръхнаселеността. Така твърдят психолозите. Ако успеем да завладеем новата планета, ще се поразширим и всичките ни язви ще бъдат излекувани. Разчитаме на теб, Пид.
— Да, сър — не без гордост отвърна Пид. Командуващият се надигна, като искаше да покаже, че разговорът им е свършил, но неочаквано пак седна.