— Момчетата са предани, спор няма, но са от низшите касти. А колко може да се разчита на низши касти, сам знаеш.
Да, Пид го знаеше.
— Вашия Джер-Индикатора го подозират в тайни симпатии към Реформизъм. Веднъж е бил наказан, че неправомерно е имитирал формата на Ловец. Срещу Илг няма никакви конкретни обвинения. Но до мен стигнаха слухове, че подозрително дълго прекарва в неподвижно състояние. Не е изключено да имитира Мислител.
— Но, сър — осмели се да възрази Пид, — щом макар и незначително са се опетнили с Реформизъм или Безформие, струва ли си именно тях да изпращате в тази експедиция?
След известно колебание Командуващият бавно заговори:
— Има много гломи, на които мога напълно да разчитам. Но двамата са надарени с въображение и находчивост, качества, особено необходими за тази експедиция. — Той въздъхна. — Просто не разбирам защо тези качества обикновено са свързани с Безформието.
— Да, сър — каза Пид.
— Ще трябва да ги наблюдавате.
— Да, сър — повтори Пид и като разбра, че разговорът е свършил, се оттегли. Вътре в тялото си той усещаше тежестта на дремещия Преобразовател, готов да видоизмени вражеския източник на енергия в мост през космическо пространство — мост, по който щяха да нахлуят победоносните войски от Глом.
Корабът безшумно се спускаше към повърхността на вражеската планета. Джер-Индикаторът изследваше мяркащите се долу облаци и влагаше получените данни в Маскировъчния блок. Пид бе приел Парадната форма на Пилот — най-сигурната, най-удобната от четирите форми, предназначени за кастата Пилоти. Беше сляп, глух и ням — само един придатък към пулта за управление; цялото му внимание бе съсредоточено в това корабът да не се отклонява от облаците, да лети сред тях, да се слива с тях.
Джер упорито се придържаше към една от двете форми, разрешени на Индикаторите. Той вложи данните в Маскировъчния блок и спускащият се кораб бавно се превърна в мощен кълбест облак.
Враждебната планета не проявяваше никакви признаци на живот.
Илг засече източник на атомна енергия и съобщи данните на Пид. Пилотът измени курса. Докато Пид маневрираше над атомната електростанция, здрач обви лика на планетата. Избикаляйки околните здания, корабът се рееше над горски масив.
Тъмнината се сгъсти, облаци бяха забулили самотната луна на зелената планета.
Само едно облаче се спускаше все надолу и надолу и кацна.
— Бързо, излизайте от кораба! — викна им Пид, самоизключвайки се от пулта за управление.
Той прие онази форма на Пилота, която бе най-удобна за тичане, и като куршум изхвръкна през люка. Джер и Илг се понесоха след него. На петдесет метра от кораба те спряха и замръзнаха в очакване.
Вътре в кораба някаква верига се съедини. Корабът безшумно се разтресе и почна да се стопява пред очите им. Пластмасата се разтваряше във въздуха, металът се свиваше. Скоро корабът се превърна в купчина боклук, но процесът все още продължаваше.
Като гледаше самоунищожението на кораба, Пид почувствува внезапна безпомощност. Той беше Пилот и произхождаше от кастата Пилоти. Пилот е бил баща му и бащата на баща му, и всичките му прадеди — още през ония далечни времена, когато на Глом са били създадени първите космически кораби. Цялото си детство бе прекарал сред кораби; после, когато порасна, ги пилотираще.
Сега, лишен от кораба, той беше гол и безпомощен в чуждия свят.
След няколко минути там, където бе кацнал корабът, остана само купчинка прах. Нощният вятър го разнесе из гората.
Те чакаха. Но нищо не се случваше. Въздишаше ветрецът, проскърцваха дърветата. Шумоляха катерички, трополяха в гнездата си птици. На земята тупна желъд.
Пид въздъхна с облекчение. Двадесет и първата експедиция от Глом се бе приземила благополучно.
До сутринта нищо не можаха да предприемат; затова Пид почна да съставя плана. Бяха кацнали съвсем близо, дори нахално близо до атомната електростанция. Един от тях трябва да се промъкне в помещението на реактора, за да включи Преобразователя. Трудно. Но Пид не се съмняваше, че ще успеят. Жителите на Глом бяха много изобретателни.
„Уж за всичко ни бива — горчиво си помисли той, — а ето че страшно не ни достигат радиоактивни елементи.“ Още една причина, поради която на експедицията се възлагаха толкова надежди. На завладените от Глом планети почти не бе останало радиоактивно гориво.
Глом бе изразходвал запасите си от радиоактивни вещества още в зората на своята история, когато завладяваше съседните светове и заселваше онези от тях, на които имаше условия за живот. Но колонизацията не насмогваше да задоволи нуждите на все по-увеличаващата се раждаемост. На Глом постоянно бяха нужни нови и нови светове.