Валентина Журавльова
Експеримент 768+∞
Съгласете се, четири години без отпуска — това е вече много! Така и казах на началника на геоложкото управление, когато обработката на материалите на експедицията ни беше завършена. Началникът въздъхна, но подписа заявлението ми.
На следващото утро започнах да търся вила. Едва на третия ден видях това, което желаех. В центъра на кленова горичка беше разположена неголяма двуетажна богата къща. Чистичка, наскоро боядисана и изящна, тя неволно привличаше вниманието.
За съжаление вилата не изглеждаше празна.
— Харесва ли ви? — ме попита необикновено висок човек на около 40 години.
Отговорих, че ми харесва.
— Вилата е прекрасна — съгласи се той. — Но за сам човек е скъпичко. Искате ли да я наемем заедно? Първият етаж — общ, вторият наполовина. А? Имайте предвид, че ще бъдем на пълен пансион. Аз ще предупредя Даря Максимовна. А това ще струва…
Той ми каза неголяма сума.
До вечерта всичко беше уредено. Стаята надмина всичките ми очаквания. Стените блестяха от светлата боя. Над леглото беше закачена репродукция на картината на Айвазовски „Корабът «Меркурий»“. Това също ми хареса. Приятно беше да се мисли, че като се събудя, ще виждам море, нежно корабче, облаци, които плуват някъде в далечината…
Новият ми познат се казваше Николай Трах.
Вечерта играхме с него домино. В единадесет часа аз отидох да спя.
— Лека нощ — ми каза на прощаване Трах. — Запомнете какво ще сънувате. Казват, че на ново място сънят винаги се сбъдва.
Аз се съблякох, легнах и веднага заспах.
И ето че сънувах чуден сън.
… По Волга премила лунна пътечка. В тъмната вода се отразяват разпръснати златни огньове… Горки… Грамаден шлеп се вмъква в бетонна камера. Водата бързо се отдръпва и корпусът на шлепа застава на гигантски железни обръчи… Те се обръщат… Струва ми се, че шлепът ей сега ще падне — иска ми се да закрещя… Но обръчите здраво държат огромния черен корпус. Шлепът е обърнат и в улеи от отворените люкове тече поток зърна… Той е все по-близо по-близо… Сега ще ме залее… Аз викам… и се събуждам.
— Охо! — възкликна Трах, като ме погледна внимателно, когато излязох да закуся. — Хващам се на бас, че сте сънували нещо удивително.
С няколко думи разказах съня си.
— Е, Константин Петрович! — Трах ми се закани с дългия си пръст. — Шегувате се. Волга — вярвам. Горки — вярвам. Но обърнат шлеп — това е вече много. Вие сте чели за това в „Промишлено-икономическия вестник“. Признайте…
— Но аз няколко месеца не съм виждал този вестник!
Като клатеше недоверчиво глава, Трах излезе на верандата и донесе топ стари вестници.
— А това какво е? — попита той, разгръщайки един вестник.
Аз погледнах и честна дума, стана ми някак неловко. На четвърта страница под рубриката „Техника на бъдещето“ беше поместена статия за шлепообръщателите, които се проектират за Горкиевото пристанище.
— Признайте, че се пошегувахте — смееше се Трах. — Има документални филми, но не и документални сънища.
На мене, кой знае защо, не ми се искаше да се съгласявам и аз разказах на Трах как веднъж сънувах, че ми падна зъб. След седмица зъбът действително ме заболя и ми се наложи да отида при зъболекар.
— Голяма работа, чудо! — изсумтя Трах, като повдигна пренебрежително раменете си. — Това се обяснява много просто. През деня сте зает и нямате време да се вслушвате в сигналите на организма, особено ако тези сигнали са слаби. Друго е през нощта. Заболелият орган продължава да изпраща в мозъка възбудителни импулси и те вече не се подтискат от по-силните импулси, които идват от външните сетивни органи. Оттук и съответните сънища. Немският естествоизпитател Конрад Хеснер е описал такъв случай: един човек сънувал, че по гърдите го ухапала змия, а след два дена на гърдите действително се появила язва.
Да си призная, Трах ме учудваше. Аз не го разбирах. Кой е той? С какво се занимава?
Целия ден прекарах на реката, изморих се и затова спах много дълбоко. Сутринта ме събуди някакъв вътрешен удар. Аз успях да видя колко е часът — беше седем — и веднага отново заспах.
… Видението изникна от тъмнината и в първия миг беше покрито със сив воал. След това изплува краят на слънчевия диск и аз видях море, планини, покрити с борове и бук. Та това е южният бряг на Крим! Жадно се вглеждах в лозята, парковете, градините, белите сгради на санаториумите… Видението трепна и се измени. Сега около мен имаше тъмна хвойна, пухкави мимози, ветрилообразни палмови корони, подкастрени лаврови дървета. Между дърветата, откъдето проникваше светлина, се мярнаха познатите контури на белите здания и аз разбрах, че това е Ялта. Но в този момент неизвестна сила ме подхвана и ме повлече някъде нагоре, създавайки странно усещане на полета. Аз се спусках и отново се издигах. Пред мен преминаваха познати места. От улиците на Гурзуф се любувах на Мечка планина, а в Судак видях развалините на средновековната генуезка крепост. А сънят продължаваше и тайнствената сила ме носеше над Кримския бряг. После всичко изчезна. Виждах само цъфтяща акация, къпех се в морето от бели листенца и дишах сладката им миризма…