— Не, не мога — признах си аз.
Едва сега в главата ми възникна законният въпрос: а откъде Трах знае за моя сън?
— Слушайте, Николай Андреевич — казах аз, като се събудих напълно, — как отгатнахте съня ми? Каква е тази дяволска работа? Или… това е хипноза?
Той въздъхна, пробърбори нещо. След това започна някак с безразличен глас:
— Домът, е който се намирате, не е вила, а филиал на лабораторията при Института за експериментална физиология. Аз завеждам тази лаборатория. Основната цел на моите изследвания е проблемът за съня. За съжаление досега ми се е налагало да правя експерименти с хора, осведомени в какво се състои работата. Това се отразяваше отрицателно на резултатите на опитите, пречеше на обективността на изследването. Именно затова, когато харесахте вилата, аз ви поканих. Опитите са съвършено безопасни и като нарушение на установените правила реших да ги проведа без вашето съгласие. За съжаление експериментът не може да даде необходимия ефект — вие веднага забравихте съобщената ви сума от сведения…
Потокът от новини буквално ме замая.
Трах предупреждаващо вдигна ръка:
— Не ме прекъсвайте. Изслушайте ме засега… Започнах работата си с опити за съкращаване на средната продължителност на съня. Четири години работа показаха, че това е бил неправилен път. При съвременния уровен1 на знанията ни по физиология не може да се мисли за ефективни средства, които да могат да съкратят съня. Тогава тръгнах по друг път… Ние спим 8 часа, но не много дълбоко. Постепенно заспиваме, постепенно се събуждаме. Посред нощ сънят се прекъсва много пъти. С една дума, коефициентът на използуването на съня средно не надминава 23%. И веднага в мен се породи следната идея: необходимо е хората да спят дълбоко, без прекъсване.
— Прахове за сън ли ще трябва да се използуват? — попитах аз.
— Глупости! — отряза ме Трах. — Систематическото използуване на приспивателни средства е твърде вредно. Като печели в едно отношение, човек губи в друго. Аз избрах друго средство — електросън.
— Електро… сън?
— Да. Още през миналия век са успели да установят, че късите импулси на постоянния ток са способни при определени условия да предизвикат у животните състояние на вцепенение близко до съня. Аз построих такъв генератор. Ако тези импулси по проводници се доведат до слепоочията и тила на човека, след няколко минути ще настъпи дълбок сън. Но това не съкращава нормата на съня. Ако например през деня човек е спал два часа посредством електросъня, то през нощта все едно ще си отспи своите осем часа. Обикновеният сън и „електросънят“ имат съвършено различен механизъм. Имате ли цигари?
Подадох му кутийка с цигари. Трах запуши, смукна няколко пъти дълбоко, закашля се.
— Ето така се оказаха безрезултатни и следващите три години — продължаваше той. — Последният модел на апарата ми работеше на разстояние до 3 метра без проводници, но към основната си цел не съм се придвижил нито с крачка. Седем години работа и нито искрица надежда за успех. Още по-лошо, аз не знаех какво да правя по-нататък. Измина още една година, преди да намеря правилния път. Продължителността на съня не може да се съкрати — с това се налагаше да се примирявам. Но сънят може да се използува, ако се научим да управляваме сънищата.
— Управляваме?
— Да, да. На вас това ви се струва странно? Вие почувствувахте това върху себе си. Впрочем ще ви покажа нещо.
Той стана, повдигна се на пръсти и леко сне от стената репродукцията на Айвазовски.
За мое голямо учудване под картината в стената се оказа изрязана квадратна дупка, откъдето като картечно дуло стърчеше тръбата на някакъв апарат.
— Оттук се управляват вашите сънища — каза Трах. — Това е киноапарат. Той се отличава със скоростта си. Дава не двадесет и четири кадъра в секунда, а петстотин. Изображението се превръща в серия от извънредно бързи електрически сигнали. Тези сигнали постъпват в централната част на апарата. Тук колебанията стават подобни на импулсите, които възникват в нашите нервни тъкани. Просто, нали?
… Цял ден седях в стаята си. По стъклото шумно биеха полегатите струи дъжд. Буен вятър извиваше клоните на дърветата, брулеше листата.
Отидох при Трах, който изглежда ме очакваше.
— Николай Андреевич, кажете, моля ви се — попитах аз, — сънищата не възникват ли в резултат на действието на някакви външни причини?
— Какви външни причини? Сънищата са резултат на дейността на главния мозък при особени условия. Безусловно ние виждаме насън само това, което някога сме видели в действителност. Както казва Сеченов, сънят е невиждано съчетание на реални впечатления. Слепите например сънуват само предмети и хора, които са им били познати до загубване на зрението. Слепите по рождение въобще не сънуват — те чуват, познават хората по гласа…