— Каква е в такъв случай ползата от ръководенето на сънищата? Човек може да сънува само това, което той по-рано вече е видял. Не може да види нещо ново. А ако няма ново, значи няма и полза.
За мое удивление Трах се разсмя.
— Помните ли, Константин Петрович — каза той, — в третия сън вие видяхте разцъфтяла бяла акация? И се събудихте с необикновено светло, бодро настроение, което не ви остави цял ден. Както виждате, има полза от правилно подбраните сънища.
Аз премълчах.
— Не, не това е главното — продължаваше Трах. — Вие грешите, като мислите, че в сънищата не може да се види нищо ново. В нашата памет се запазва такова количество впечатления, че те са напълно достатъчни за най-неочаквани и оригинални комбинации. Вие сте виждали Кавказките и Уралските планини, виждали сте палми и морски прибои и ето аз успях да ви покажа насън Хавайските острови.
— Да допуснем, че сте прав — съгласих се аз. — Сънищата могат да бъдат и нови, и полезни. Но през това време мозъкът ще работи и не ще може да почива.
— Глупости! — развълнувано каза Трах. — Кората на главния мозък се състои от милиони клетки. През деня те са натоварени много неравномерно. Едни работят, други фактически бездействуват. Ето например сега аз споря с вас. В устойчиво възбуждане при мен се намират само тези отдели на кората на мозъчните полукълба, които управляват речта, осъществяват мисленето. След това ще слушам музика и ще започнат да работят други отдели на кората на главния мозък. Получава се така, че в течение на деня едни клетки са стопроцентово натоварени, други — петдесет, трети — още по-малко и т.н. При обикновените сънувания работят най-много възбудените и следователно най-изморените участъци на главния мозък, а при управляемите сънища ще работят тези участъци, които през деня са почти бездействували. Но това не е още всичко — уверено продължи той. — Най-главното е, че скоростта на сънуването е огромна. За няколко секунди можете да видите това, което в киното вие бихте видели за часове. През войната аз разбрах какво е това сън. Спомнете си фронта, вагоните, гарите, хилядите хора, натъркаляни един до друг, техните изморени лица… И за пръв път разбрах какъв данък плаща човечеството!… Последствията вие знаете. Едва след осем години намерих правилния път, но и той се оказа криволичещ, труден. И най-главното — много, дълъг. Експериментът, който направих с вас, е 767 поред през последните три години. И както виждате, несполучлив!…
Трах млъкна.
Аз тихо излязох от стаята.
През тази нощ не сънувах нищо. Генераторът на Трах не работеше. Събудих се късно. Лежах, както лежат спортисти, с отпуснати мускули. Почивах и мислех. Можех да замина, а можех и да остана. Разполагах с месец и половина отпуска. Да замина! Но защо? Вътре в мен нещо се противеше на това мое решение. Светът, който се откри пред мен, беше нов, непознат!
… Планът за опитите беше изготвен много бързо. Времето ми беше запълнено до последната минута. Сега ежедневно ми се налагаше да сънувам петнадесет-двадесет пъти. Видях Тибет, пътешествувах по Хуанхе, изкачвах се на Елбрус, спусках се в каменовъглена мина, плавах в Каспийско море. Сънищата ми постепенно се усложняваха и аз свикнах да запомням подробностите и последователността на това, което виждах.
Почивахме след осем часа. Аз се разполагах в шезлонга, а Трах ходеше по верандата и разказваше нещо.
— Човечеството е започнало с великите географски открития — високо говореше той. — След това се е извършила промишлената революция. Деветнадесети век бе век на електричеството, химията и физиката. Двадесети — на радиото и атомната енергия. Какво ще ни донесе двадесет и първият? Уверен съм, че това ще бъде епоха на велики открития в биологията. Успехите на физиката, химията и електрониката са подготвили всички условия за грандиозния преврат на нашите биологически знания и този преврат ще стане. Хората ще открият тайната на мозъка — най-високо организираната материя. Ще се научат да продават човешките мисли на разстояние, ще могат да се борят с неизлечимите сега болести на мозъка.
За три месеца направихме само едно откритие: по време на съновиденията в определени слухови асоциации. Именно затова, когато сънувах Горки например, слушах увертюрата на тема: „Три руски песни“. Та нали Балакирев се е родил и живял в Нижни Новгород, това аз помнех. Но не успяхме да получим устойчивостта на цветното изображение: цветовете често се бъркаха, сменяха се с допълнителни или неочаквано въобще изчезваха.