Те спряха и потрепераха. Сивото, време сякаш ги викаше обратно от слънчевата младост далеч в мразовитите и тъмни глъбини на годините. Погледнаха доктор Хейдигър, който седеше в резбованото си кресло, хванал в ръка полувековната роза, която бе успял да измъкне сред парченцата от разбитата ваза. По даден от него знак четиримата бунтовници седнаха по местата си с готовност, защото необузданите усилия ги бяха изтощили въпреки младостта им.
— Розата на моята бедна Силвия! — възкликна доктор Хейдигър, като я държеше в светлината на светещото през облаци залязващо слънце. — Май че започна да вехне отново.
Така беше. Даже и докато компанията го наблюдаваше, цветето продължи да се свива, докато стана така сухо и чупливо, както когато докторът го бе потопил във водата. Той тръсна няколкото капчици влага, залепнали за цветчето.
— Аз я обичам както в този вид, така и в росната й свежест — забеляза докторът, като допря сухото цвете към съсухрените си устни. Когато заговори, пеперудата изпърха от белоснежната глава и падна на пода.
Гостите му потръпнаха отново. Някакъв особен мраз — дали от душата или от тялото те не знаеха — бавно пропълзяваше във всички тях. Спогледаха се и им се стори, че всеки отлитащ миг отнася със себе си някакъв чар, като оставя все по-задълбочаваща се бръчка на място, дето по-рано я е нямало. Илюзия ли бе това? Нима промените на цял един живот бяха натъпкани в толкова кратко време и нима пак бяха станали четирима стари хора, седнали при стария си приятел доктор Хейдигър?
— Толкова бързо ли остаряхме пак? — горестно извикаха те.
Наистина бяха остарели. Водата на младостта притежаваше качества, по-преходни и от тези на виното. Създаденият от нея делириум бе изкипял. Да! Те отново бяха стари. С тръпка на ужас, която показа, че още е жена, вдовицата сключи кокалести ръце пред лицето си и пожела над него да има капак от ковчег, след като вече не може да бъде красиво.
— Да, приятели, отново сме стари — каза доктор Хейдигър. — И вижте! Водата на младостта се изля цялата на пода. Е, аз няма да седна да плача за това. Защото даже и пред самата ми врата да бликаше изворът, не бих се навел да наквася устни в него — дори ако делириумът, породен от това, траеше години, а не мигове. Това е урокът, който научих от вас!
Но четиримата приятели на доктора не бяха разбрали урока. Те незабавно решиха да отидат на поклонение до Флорида и сутрин, обед н вечер да пият жадно от Извора на младостта.