Екстаз
Лорън Кейт
поредица „Паднали ангели“ книга 4
Издателство: Intense, 2012
Превод: Деница Райкова
Разпознаване, редактиране и форматиране: SilverkaTa, 2017
Анотация
ЕКСТАЗ е дългоочакваният четвърти и последен роман от поредицата „ПАДНАЛИ АНГЕЛИ“.
Небето е почерняло от криле. Времето на Лус и Даниел изтича като пясък от пясъчен часовник.
За да попречат на Луцифер да заличи миналото, те трябва да открият мястото, където ангелите са паднали на земята. Преследват ги тъмни сили, а Даниел не знае дали може да се справи с това – да живее, само за да губи Лус отново и отново.
Заедно те се изправят пред епична битка, която ще завърши с безжизнени тела... и ангелски прах. Правят се огромни жертви. Съкрушават се сърца. И внезапно Лус разбира какво трябва да се случи. Защото е било отредено тя да бъде с друг, а не с Даниел. Проклятието, тежащо над тях, е било свързано винаги и единствено с нея – и любовта, която е отхвърлила.
Изборът, който ще направи сега, е единственият, който наистина има значение.
Кой ще победи в битката за Лус?
Удивителният завършек на поредицата „ПАДНАЛИ АНГЕЛИ“. Небесата не могат да чакат повече.
На Джейсън –
без твоята любов
нищо не е възможно.
Благодарности
Прекрасно е да откриеш, че отправените от теб благодарности нарастват с всяка книга. Признателна съм на Майкъл Стърнс и Тед Малаур, задето повярваха в мен, за това, че ме глезеха и ме караха да работя толкова усърдно. На Уенди Лоджия, Бевърли Хоровиц, Криста Витола и отличния екип в Делакорт Прес – вие извисявахте поредицата „Паднали ангели“ от началото до края. На Анджела Карлино, Барбара Перне, Чип Гибсън, Джудит Хоут, Норийн Херитс (вече ми липсваш!), Рохан Нозари и Доминик Симина за опитността и умението, е които превърнахте моята история в книга.
На Сандра ван Мук и моите приятели в Холандия; на Габриела Амброзини и Беатриче Мазини в Италия; на Шърли Нъг и екипа на МРН в Куала Лумпур; на Рино Балатбат, Карла, Чад, на прекрасното семейство Рамос; на моите великолепни фенове от Филипините; на Дороти Тонкин, Джъстин Ратклиф и на блестящата група в австралийския клон на Рандъм Хаус; на Ребека Симпсън в Нова Зеландия; на Ана Лима и Сесилия Бранди за едно прекрасно прекарване в Бразилия; на Лорън Кейт Бенет и прекрасните момичета в британския клон на Рандъм Хаус; на Ейми Фишър и Айрис Баразани за вдъхновението в Йерусалим. Каква прекрасна година имах с всички ви – наздраве за още такива!
На моите читатели, които ми показват най–ярката страна на живота всеки ден. Благодаря ви.
На семейството ми – за вашето търпение, доверие и чувство за хумор. На приятелите ми, които ме подмамват да изляза от писателската си пещера. И винаги – на Джейсън, който дръзва да влезе в пещерата, когато не мога да бъда подмамена навън.
Късметлийка съм, че имам всички вас в живота си.
„Смърт дебне всяка нестабилна смес,
но щом два дяла обич са в синтез,
по равно вечни ще са като нас, от днес“.
Джон Дън
„Добрият ден“1
ПРОЛОГ
Падане
Първо беше тишина...
В пространството между Рая и мястото на падението, дълбоко в непознаваемата далечина, имаше миг, когато божественото тананикане на Небесата изчезна и бе заменено от тишина, толкова дълбока, че душата на Даниел се напрегна да различи някакъв звук.
После дойде чувството за падане – падане, което дори крилете му не можеха да предотвратят, сякаш Тронът беше прикрепил луни към тях. Те едва се размахваха, а когато успяха, това не се отрази на падането му.
Къде отиваше? Нямаше нищо пред него и нищо – зад гърба му. Нищо горе и нищо долу. Само гъста тъмнина и неясните очертания на онова, което беше останало от душата на Даниел.
В отсъствието на шум въображението му пое контрола. То изпълни главата му с нещо отвъд звука, нещо, от което не можеше да избяга: натрапчивите слова от проклятието над Лусинда:
Тя ще умре... Никога няма да излезе от юношеската възраст – ще умира отново и отново, и отново, точно в мига, когато си спомни твоя избор.
Никога няма да бъдете истински заедно.
Това беше ужасното проклятие на Луцифер, злобното му допълнение към присъдата на Трона, изречена сред Райската ливада. Сега смъртта идваше за любимата му. Можеше ли Даниел да я спре? Щеше ли изобщо да я разпознае?