Кам посегна да я докосне по бузата, после, изглежда, размисли. Ръката му закръжи във въздуха.
– Даниел е прав. Не е наша работа да ти казваме.
Не изчака отговора й – просто прегъна колене и се издигна от земята. Дори не погледна назад.
Лус се загледа за миг в кампуса, оставяйки познатата влага на „Меч и Кръст“ да полепне по кожата й. Не можеше да определи дали мрачното училище с огромните си, сурови неоготически сгради и печален, унил пейзаж изглеждаше различно или същото.
Тръгна бавно през кампуса, през полегатата, неподвижна трева, покрай потискащите спални помещения, към портата от ковано желязо на гробището. Там спря, чувствайки как кожата по ръцете й настръхва.
Гробището още изглеждаше и миришеше като помийна яма насред кампуса. Прахът от битката на ангелите се беше разнесъл. Все още беше достатъчно рано, та повечето ученици да спят, а и във всеки случай, нямаше вероятност някой от тях да се шляе из гробището, освен ако не изтърпява наказание. Тя се вмъкна през портата и тръгна бавно надолу покрай килнатите назад надгробни камъни и калните гробове.
В далечния източен ъгъл бе вечният дом на Пен. Лус седна в подножието на гроба на приятелката си. Не носеше цветя и не знаеше никакви молитви, затова положи ръце върху студената, мокра трева, затвори очи и изпрати свое собствено послание към Пен, тревожейки се, че то може никога да не стигне до нея.
* * *
Лус се върна до прозореца на библиотеката, обзета от раздразнение. Не й трябваше Кам или екзотичната му камбанка. Можеше да се изкатери сама по перваза.
Беше достатъчно лесно да се изкатери по най–ниската част от наклонения покрив, а оттам да се изкачи няколко нива нагоре, докато се доближи до дългия тесен перваз под прозорците на библиотеката. Беше широк около две стъпки. Докато се промъкваше по него, полъхът на вятъра довя до нея препиращите се гласове на Кам и Даниел.
– Ами ако единият от нас бъде пресрещнат? – Тонът на Кам беше висок и умолителен. – Знаеш, че сплотени сме по–силни, Даниел.
– Ако не стигнем там навреме, силата ни няма да има значение. Ще бъдем заличени.
Можеше да си ги представи от другата страна на стената. Кам – със стиснати юмруци и със зелени очи, мятащи мълнии; Даниел – упорит и непоклатим, с ръце, скръстени на гърдите.
– Не вярвам, че няма да действаш в своя полза. – Тонът на Кам беше рязък. – Слабостта ти към нея е по–силна от думата ти. – Няма нищо за обсъждане. – Даниел не отстъпваше. – Единственият вариант, с който разполагаме, е да се разделим.
Останалите мълчаха, вероятно мислейки си същото като Лус. Кам и Даниел се държаха твърде много като братя, та някой друг да посмее да се намеси между тях.
Тя стигна до прозореца и видя, че двамата ангели бяха един срещу друг. Ръцете й се вкопчиха в перваза. Почувства лек прилив на гордост – която никога не би признала – за това, че беше успяла да се върне в библиотеката без помощ. Вероятно никой от ангелите нямаше дори да забележи. Тя въздъхна и плъзна единия си крак вътре. Точно в този миг прозорецът се разтресе.
Стъклото издрънча, а первазът завибрира в ръцете й толкова силно, че тя беше почти съборена от издатината. Хвана се по–здраво, чувствайки вибрации в тялото си, сякаш сърцето и душата й също трепереха.
– Земетресение – прошепна тя. Стъпалото й докосна задния край на издатината точно когато хватката й върху перваза се разхлаби.
– Лусинда!
Даниел се втурна към прозореца. Ръцете му се сключиха около нейните. Кам също беше там, с една ръка върху раменете на Лус, а другата – на тила й. Книжните лавици се раздвижиха като леки вълни, а лампите в библиотеката потрепнаха, когато двамата ангели издърпаха Лус през люлеещия се прозорец точно преди стъклото да се изплъзне от рамката и да се разбие на хиляди късчета.
Тя погледна към Даниел за знак, който да й подскаже нещо. Той още стискаше китките й, но блуждаещият му поглед минаваше край нея, насочен навън. Гледаше небето, което бе станало смръщено и сиво.
По–ужасно от всичко това бе продължаващото вибриране вътре в Лус, което я караше да се чувства сякаш беше подложена на електрошок. Треперенето беше като цяла вечност, но продължи пет, може би шест секунди – достатъчно време Лус, Кам и Даниел да паднат на прашния дървен под на библиотеката е глухо тупване.
После треперенето спря и светът потъна в мъртвешка тишина.
– Какво, по дяволите? – Ариана се надигна от земята. – Нима пристъпихме в Калифорния без мое знание? Никой не ми каза, че в Джорджия има разломи!
Кам издърпа дълго парче стъкло от горната част на ръката си. Лус ахна, когато по лакътя му се стече струйка яркочервена кръв, но по лицето му не проличаха признаци на болка.