Когато се разпериха най–напред, крилете й бяха разкъсали тениската и войнишкото яке в цвят „каки“. Дрехите лежаха на земята на парцали – като странно доказателство. Анабел бързо се беше появила от къщичката с резервна тениска. Беше електриково синя с покрито с коприна изображение на Марлене Дитрих на гърдите, с фини прорези за крилете на гърба.
– Вместо да мислиш за всичко, което все още не си спомняш – каза Франческа, – оцени това, което си узнала.
– Ами. – Лус закрачи из ливадата, усещайки новото чувство от крилете, полюшващи се зад нея. – Знам, че проклятието ми е попречило да позная истинската си природа като ангел, ставало е причина да умирам винаги, когато започна да се приближавам към спомен за миналото си. Затова никой от вас не можеше да ми каже коя съм.
– Трябваше сама да извървиш тази самотна долина – каза Кам.
– А причината, поради която трябваше да стигнеш чак до този живот, също беше част от проклятието ти – каза Даниел.
– Този път израснах без определена религия, без единствен набор от правила, определящи съдбата ми, което ми позволява да – Лус направи пауза, спомняйки си извикването на имената, – да избера сама.
– Не всеки разполага с този лукс. – Фил се обади от редицата Прокуденици.
– Затова ли ме искат Прокудениците? – попита тя, внезапно разбирайки, че е вярно. – Но не съм ли избрала вече Даниел? Не можех да си спомня преди, но когато Дий ми даде своя дар на познанието, изглеждаше сякаш – тя посегна към Даниел – изборът винаги вече е бил вътре в мен.
– Сега знаеш коя си, Лус – каза Даниел. – Знаеш какво е важно за теб. Нищо не би трябвало да е недостижимо за теб.
Думите на Даниел попиха в съзнанието й. Ето какво беше тя сега – такава, каквато е била винаги.
Погледът й се премести към Прокудениците, застанали на разстояние от групата. Лус не знаеше колко може да са видели от преобразяванията й, дали слепите им очи можеха да възприемат метаморфозата на една душа. Следеше за знак от Олиана, Прокуденицата, която я беше пазила на покрива във Виена. Но когато се вгледа в нея, осъзна, че Олиана също се беше... променила.
– Помня те – каза Лус, като се приближи до слабото русо момиче с хлътналите бели очи. Познаваше я, от Небесата. – Олиана, ти беше една от Дванайсетте ангели на Зодиака. Доминираше над Лъв.
Олиана си пое дълбок разтърсващ дъх и кимна:
– Да.
– И ти, Фрезия. Ти беше Светило. – Лус затвори очи, спомняйки си – Не беше ли една от Четирите, които се излъчваха от Божествената Воля? Помня крилете ти. Бяха – тя се поколеба, чувствайки как изражението й потъмня при вида на опърпаните кафяви криле, които момичето носеше сега – изключителни.
Фрезия изправи прегърбените си рамене и повдигна бледото си изпито лице:
– Никой не ме е виждал истински от векове.
Винсънт, най–младоликият от Прокудениците, пристъпи напред:
– А мен, Лусинда Прайс? Помниш ли мен?
Лус протегна ръка и докосна рамото на момчето, спомняйки си колко смъртно болен беше изглеждал, след като Съдниците го бяха изтезавали. После си спомни нещо по–дълбоко:
– Ти си Винсънт, ангел на Северния вятър.
Слепите очи на Винсънт се замъглиха, сякаш душата му искаше да заплаче, но тялото му отказваше.
– Фил – каза Лус, взирайки се накрая в Прокуденика, от когото се беше бояла толкова много, когато той дойде за нея в задния двор на родителите й. Устните му бяха изопнати и бели, нервни. – Не беше ли един от Понеделнишките Ангели? Надарен със Силите на Луната.
– Благодаря ти, Лусинда Прайс. – Филип се поклони неуверено, но вежливо. – Прокудениците признават, че сгрешихме, като те откъснахме от твоята сродна душа и задълженията ти. Но знаехме, както ти току–що доказа, че единствено ти можеш да ни видиш каквито бяхме някога. И че единствено ти можеш да ни върнеш славата и блясъка.
– Да – каза тя. – Мога да ви виждам.
– Прокудениците също могат да те виждат – каза Фил. – Ти сияеш.
– Да, така е.
Даниел.
Тя се обърна към него. Русата му коса и виолетовите очи, силното очертание на раменете, пълните устни, които я бяха връщали към живот хиляда пъти. Бяха се обичали дори от по–отдавна, отколкото Лус бе осъзнавала. Бяха се обичали силно още от ранните дни на Рая. Връзката им обхващаше цялата история на съществуването. Знаеше къде беше срещнала Даниел за пръв път на Земята – точно тук, в осаждените поля на Троя, докато ангелите падаха, – но съществуваше по–ранна история. Различно начало на любовта им.
Кога? Как се беше случило?
Тя затърси отговора в очите му – но знаеше, че няма да го намери там. Трябваше да погледне назад в собствената си душа. Тя затвори очи.