Когато тя свърши, очите на Даниел бяха мокри от сълзи.
– Това, което наричаш любов, не звучи много красиво – каза той бавно. – Помисли си за начина, по който обожаваме Трона. Това обожание ни превръща в най–добрата версия на самите себе си. Чувстваме се насърчени да продължим с инстинктите си, а не да се променяме заради любовта. Ако аз бях твой, а ти беше моя, щях да искам да бъдеш точно каквато си. Никога не бих те засенчвал с желанията си.
Лусинда пое топлата, силна ръка на Даниел. Може би Луцифер беше открил любовта, но този ангел изглежда разбираше как да я превърне в нещо прекрасно.
Изведнъж, Лус целуваше Даниел, показвайки му как се прави, изпитвайки за първи път нужда да отдаде душата си изцяло на друг. Прегръщаха се, душите на Даниел и Лусинда сияеха заедно, две половини, станали по–добри като едно цяло.
Проблясък.
Разбира се, Луцифер се върна при нея. Яростта вътре в него бе набъбнала толкова много, че беше два пъти по–висок от нея. Някога бяха еднакво високи.
– Не мога вече да понасям това иго. Ще застанеш ли пред Трона с мен и ще обявиш ли, че си вярна единствено на нашата любов?
– Луцифер, чакай... – Лусинда искаше да му каже за Даниел, но той и без друго нямаше да я чуе.
– За мен е лъжа да се преструвам на обожаващ ангел, когато имам теб и не ми е нужно нищо повече. Нека направим планове, Лусинда, ти и аз. Нека намислим как да се сдобием със слава.
– Как може това да е любов? – бе изплакала тя. – Ти обожаваш мечтите си, амбицията си. Ти ме научи да обичам, но не мога да обичам душа, толкова тъмна, че поглъща светлината на другите.
Той не й повярва, или се престори, че не я чува, защото скоро отправи предизвикателство към Трона да събере всички души на Ливадата за Извикването на имената. Когато отправяше предизвикателството, бе държал Лусинда здраво в хватката си, но когато заговори, се разсея и тя успя да се изплъзне. Тя излезе на Ливадата, тръгна бавно сред ярките души. Видя онази, която бе търсила през цялото време.
* * *
Луцифер изрева към ангелите:
– Граничната бразда е прокарана в облачната твърд на Ливадата. Сега всички сте свободни да избирате. Предлагам ви равенство, съществуване без рангове, произволно наложени от някаква власт.
Лус знаеше: той искаше да каже, че тя е свободна единствено да го последва. Луцифер може и да си беше мислил, че я обича, но това, което обичаше, бе да я контролира с мрачно, разрушително обаяние. Сякаш Луцифер смяташе, че Лусинда е страна от неговия образ.
Тя се сгуши до Даниел на Ливадата, греейки се на топлината на една зараждаща се любов, която беше чиста и поддържаща, когато името на Даниел отекна из ливадата. Беше призован. Той се издигна над хаоса от ангелска светлина и изрече със спокойно самообладание:
– С цялото ми уважение, няма да направя това. Няма да избера страната на Луцифер, нито ще избера страната на Небето.
От огромните тълпи от ангели се надигна рев – от онези, които стояха до Трона, най–вече от Луцифер. Лусинда беше зашеметена.
– Вместо това, избирам любовта – продължи Даниел. – Избирам любовта и ви оставям да водите вашата война. Грешиш, че ни навличаш това – каза Даниел на Луцифер.
После, към Трона:
– Всичко добро на Небето и на Земята е направено от любов. Може би планът ти не е бил такъв, когато си създал Вселената – може би любовта е била просто един аспект на сложен и жесток свят. Но любовта беше най–доброто, което създаде, и се превърна в единственото, което си струва да се съхрани. Тази война не е справедлива. Тази война не е добра. Любовта е единственото, за което си струва да се бориш.
Ливадата утихна след думите на Даниел. Повечето ангели изглеждаха слисани, сякаш не разбираха какво иска да каже той.
Не беше ред на Лусинда. Небесните писари извикваха имената на ангелите според техния ранг, а Лусинда беше една от шепата ангели, по–висши от Даниел. Нямаше значение. Те бяха отбор. Тя се изправи до него на Ливадата.
– Не бива никога да съществува избор между любовта и Теб – заяви Лусинда на Трона. – Може би един ден Ти ще намериш начин да помириш обожанието и истинската любов, на които направи способни всички ни. Но ако съм принудена да избирам, трябва да остана до любовта си. Избирам Даниел и ще го избирам винаги.
После Лус си спомни най–трудното нещо, което някога й се беше налагало да направи. Обърна се към Луцифер, своята първа любов. Ако не бъдеше честна с него, нищо от това нямаше да има значение.
– Ти ми показа силата на любовта и винаги ще бъда признателна за това. Но за теб любовта е едва на трето място, далече зад гордостта и гнева ти. Започнал си битка, която никога не можеш да спечелиш.