Даниел поклати глава:
– Ако имам Лусинда, а Лусинда има мен, не съществува такова нещо като жертва.
Луцифер се изкикоти, като се повдигна леко от земята и закръжи във въздуха над Лус и Даниел:
– Значи, можем да ти отнемем всичко – крилете ти, силата, твоето безсмъртие? И въпреки това ти ще избереш любовта си?
С крайчеца на окото си Лус зърна Ариана. Крилете й бяха сгънати зад гърба. Ръцете й бяха напъхани в джобовете на гащеризона й. Тя кимна самодоволно, с доволно присвити устни, сякаш за да каже: По дяволите, да, биха го направили.
– Да. – Лус и Даниел проговориха в един глас.
– Чудесно – отвърна Тронът. – Но разберете: има цена. Можете да се имате един друг, но не можете да имате нищо друго. Ако изберете любовта веднъж завинаги, трябва да се откажете от ангелската си същност. Ще се родите отново, преобразени като смъртни.
Смъртни?
Даниел, нейният ангел, прероден като смъртен?
През всички тези нощи бе лежала, питайки се какво ще стане с любовта между нея и Даниел в края на тези девет дни. Сега решението на Трона й напомни за предложението на Бил тя да убие своята превъплъщаваща се душа в Египет.
Дори тогава беше обмисляла да изживее живота си на простосмъртна и да остави Даниел да живее своя. Нямаше да има повече болка от поредната изгубена любов. Почти беше успяла да го направи. Това, което я спря, беше мисълта, че ще изгуби Даниел. Но този път...
Можеше да го има, наистина да го има, задълго. Всичко щеше да бъде различно. Той щеше да бъде до нея.
– Ако приемете – гласът на Трона се извиси над дрезгавото кискане на Луцифер, – няма да си спомняте какви сте били някога и не мога да гарантирам, че ще се срещнете по време на живота си на Земята. Ще живеете и умирате, точно както всеки друг простосмъртен в Сътворението. Силите на Небето, които винаги са ви притегляли един към друг, ще се отдръпнат. Никой ангел няма да пресече пътя ви. – Тя отправи предупредителен поглед към ангелите, приятелите на Лус и Даниел. – Никоя приятелска ръка няма да се появи в най–тъмната нощ, за да ви упъти. Ще бъдете наистина сами.
Мек звук се откъсна от устните на Даниел. Тя се обърна към него и взе ръката му. Значи щяха да бъдат смъртни, лутащи се по Земята в търсене на другата си половинка, точно като всички останали. Звучеше като прекрасно предложение.
Точно иззад тях Кам каза:
– Тленността е най–романтичната история, разказвана някога. Само един шанс да направиш всичко, каквото трябва. После, като с магия, продължаваш нататък.
Но Даниел изглеждаше унил.
– Какво има? – прошепна Лус. – Не искаш ли?
– Ти току–що си получи обратно крилете.
– Което е именно причината да знам, че мога да бъда щастлива без тях. Докато те имам. Ти си този, който всъщност ще се откаже от тях. Сигурен ли си, че ти искаш точно това?
Даниел наведе лице към нейното, устните му бяха близки, меки.
– Винаги.
Сълзи набъбнаха в очите на Лус, когато Даниел се обърна отново да застане с лице към Трона.
– Приемаме.
Около тях сиянието на криле стана много ярко, докато цялото поле се обля в жужаща светлина. И Лус почувства как другите ангели – техните мили и скъпи приятели – преминават от безумно очакване в шок.
– Много добре – почти прошепна Тронът е непроницаемо изражение.
– Чакай! – извика Лус. Имаше още нещо. – Ние... приемаме при едно условие.
Даниел се размърда до нея, наблюдавайки я с крайчеца на окото си, но не я прекъсна.
– Какво е вашето условие? – прогърмя Тронът, определено несвикнал на преговори.
– Приеми Прокудениците обратно в лоното на Небесата – каза тя, преди увереността й да се разколебае. – Те доказаха, че са достойни. Ако е имало достатъчно място, за да приемеш мен обратно на Ливадата си, има достатъчно място за Прокудениците.
Тронът погледна към Прокудениците, които мълчаха и излъчваха мъжделиво сияние.
– Това е отклонение от небесните закони, но, по същността си, е безкористна молба. Ще бъде удовлетворена. – Тя бавно протегна едната си ръка: – Прокуденици, излезте напред, ако желаете да влезете отново в Рая.