Тя хвана Лус за лакътя и я поведе вън от стаята.
– Сега, ако срещнеш момче на име Макс, предлагам да го избягваш. Учих в „Доувър“ с него и съм сигурна, че ще бъде във футболния отбор. Ще изглежда мил и много чаровен. Но си има приятелка у дома, която е най–голямата кучка. Е, тя си мисли, че му е приятелка – промърмори Нора, прикрила устата си с длан, – а я изхвърлиха от „Емералд“ и тя е адски озлобена заради това. Има шпиони навсякъде.
– Разбрано. – Лус се засмя, мръщейки се вътрешно. – Да стоя надалече от Макс.
– Какъв е твоят тип, във всеки случай? Искам да кажа, знам, че си подобрила вкуса си след върлинестия стар Джереми.
– Нора. – Лус я побутна леко. – Не ти е позволено да го споменаваш непрекъснато. Това беше среднощен поверителен разговор между съквартирантки. Каквото се случва в леглото, си остава там.
– Напълно си права. – Нора кимна, вдигайки ръце в знак, че се предава. – Някои неща са свещени. Уважавам това. Окей. Ако трябва да опишеш целувката на мечтите си с пет или по–малко думи...
Вървяха покрай втория завой на и–образното спално помещение. След миг щяха да свърнат зад ъгъла и да приближат края на коридора, наречен „Камбуза“, където беше стаята на Джордан и Хейли. Лус се облегна на стената и въздъхна.
– Не ме смущава това, че нямам – нали знаеш – опит – каза Лус тихо: тези стени бяха тънки. – Просто... имаш ли понякога чувството, че нищо не ти се е случило? Сякаш знаеш, че имаш предопределена съдба, но всичко, което си видяла от живота досега, е обикновено и банално? Искам животът ми да бъде различен. Искам да почувствам, че е започнал. Чакам онази целувка. Но понякога имам чувството, че мога да чакам цяла вечност и нищо никога няма да се промени.
– И аз бързам. – Очите на Нора малко се бяха замъглили. – Знам какво имаш предвид – но ти все пак имаш поне малко контрол. Особено когато се държиш за мен. Ние можем да накараме нещата да се случват. Първият ни семестър едва е започнал, хлапе.
Нора нямаше търпение да отиде на партито, а Лус искаше да отиде; наистина искаше. Но говореше за онова неописуемо нещо, което беше много по–важно, отколкото да си изкараш добре на някакво парти. Говореше за съдба, над която чувстваше, че има толкова контрол, колкото и над резултата от подхвърлянето на монета – нещо, което едновременно беше и не беше в ръцете й.
– Добре ли си? – Нора наклони глава към Лус. Къса кестенява къдрица падна над окото й.
– Да. – Лус кимна безгрижно. – Добре съм.
Отидоха на партито, което беше само куп отворени врати на стаи в общежитието и първокурсници, които влизаха и излизаха от тях. Всички държаха пълни с онзи сладък до премаляване червен пунш пластмасови чаши, които сякаш се допълваха автоматично. Джордан изпълняваше ролята на диджей с айпода си, като от време на време се провикваше: „Хей!“ Музиката беше добра. Онзи сладур, съседът й Дейвид Франклин, поръча пица, която Хейли подобри, добавяйки пресен риган от сандъчетата с насадени в тях билки, които беше донесла от дома си и беше поставила в ъгъла до прозореца. Това бяха добри хора и Лус се радваше, че ги познава.
Лус се запозна с двайсет ученици за трийсет минути и повечето от тях бяха момчета, които се накланяха към нея и поставяха ръце отзад в долната част на кръста й, когато се представяше, сякаш иначе не можеха да я чуят, сякаш докосването правеше гласа й по–ясен. Хвана се, че се оглежда за момчето, което беше подхвърляло онази монета в пералното помещение.
След три чаши пунш и две парчета невероятна пица „Пеперони“ с тънка коричка Лус беше официално представена на Макс, а после прекара следващите десет минути в опити да го избягва. Нора имаше право: беше привлекателен, но малко прекалено склонен към флиртове за човек с луда приятелка у дома. Тя, Нора и Джордан се бяха нагъчкали на леглото на Джордан, споделяйки шепнешком оценките си за присъстващите момчета между изблици на кикот, когато Лус реши, че е попрекалила с мистериозния пунш. Тръгна си от партито и се измъкна надолу по стълбите, за да потърси спокойно местенце.
Нощта беше прохладна и суха, напълно различна от Тексас. Бризът освежи кожата й. В небето имаше няколко звезди, а във вътрешния двор – няколко хлапета, но никой от познатите на Лус, затова тя се почувства свободна да седне на една от каменните пейки между два жилави храста с божури. Те бяха любимите й цветя. Беше го приела като добър знак, когато тревните площи около спалното й помещение бяха нацъфтели с тях, дори в края на август. Опипа силно изпъкналите листенца на един от едрите бели цветове и се наведе напред, за да вдъхне ароматния му нектар.