– Страхувах се от това.
– В някои отношения е по–лесно да бъда около теб и другите ангели, отколкото да бъда близо до собствените си родители и най–добрата си приятелка.
Даниел се замисли за миг:
– Не искам това за теб. Не би трябвало да е така. Всичко, което някога съм искал, е да те обичам.
– Аз също. Това е всичко, което искам. – Но още докато го изричаше, загледана през избледнялото небе на изток, Лус не можеше да спре да превърта в ума си онези последни минути у дома, обзета от желание да беше направила нещата по различен начин. Трябваше да прегърне баща си малко по–силно. Трябваше да слуша, наистина да слуша, съветите на майка си, докато излизаше през вратата. Трябваше да прекара повече време, разпитвайки най–добрата си приятелка за живота й в „Доувър“. Не биваше да е толкова себична и толкова припряна. Сега всяка секунда я отвеждаше все по–далече от Гъндърболт и родителите й и Кали, като във всяка секунда Лус се бореше с нарастващото чувство, че може да не види никого от тях повече.
С цялото си сърце, Лус вярваше в онова, което правеха тя, Даниел и останалите ангели. Но това не беше първият път, когато изоставяше любимите си хора заради Даниел. Спомни си за погребението, което беше видяла в Прусия, тъмните вълнени палта и влажните зачервени очи на любимите си хора, замъглени от скръб заради преждевременната й, внезапна смърт. Помисли си за красивата си майка в средновековна Англия, където беше прекарала Деня на Свети Валентин; сестра си, Хелън; и добрите си приятелки Лора и Елинор. От животите, които бе посетила, единствено в този не бе станала свидетел на собствената си смърт, но беше видяла достатъчно, за да знае, че имаше близки хора, които щяха да бъдат разбити от неизбежната смърт на Лусинда. Стомахът й се присви само като си го представи. А после Лус си спомни за Лучия, момичето, каквото бе тя в Италия, което бе изгубило семейството си във войната, което си нямаше никого освен Даниел, чийто живот – макар и кратък – си бе струвал заради любовта му.
Когато тя се притисна по–дълбоко към гърдите му, Даниел плъзна ръце нагоре по ръкавите на пуловера й и прокара пръсти в кръг около ръцете й, сякаш рисуваше малки ореоли по кожата й.
– Кажи ми най–хубавата част от всичките ти животи.
Прииска й се да каже: когато те намирах, всеки път. Но не беше толкова просто. Беше трудно дори да мисли за тях като за отделни неща. Миналите й животи започнаха да се въртят вихрено заедно и да се движат бързо, прескачайки като стъкла на калейдоскоп. Ето го онзи прекрасен момент в Таити, когато Лулу беше татуирала гърдите на Даниел. И начинът, по който бяха напуснали една битка в древен Китай, защото тяхната любов беше по–важна от воденето на която и да е война. Можеше да изброи дузина секси откраднати мигове, дузина великолепни, горчиво–сладки целувки. Лус знаеше, че те не бяха най–хубавите части.
Най–хубавата част беше сега. Това можеше да вземе със себе си от пътуванията си през вековете: Той си струваше всичко заради нея, и тя си струваше всичко за него. Единственият начин да изживеят онова дълбоко ниво на своята любов беше да влязат във всеки нов момент заедно, сякаш времето беше направено от облаци. И ако то се свеждаше до тези следващи девет дни, Лус знаеше, че тя и Даниел ще рискуват всичко за любовта си.
– Това беше истинско образование – каза тя накрая. – Когато за пръв път пристъпих сама, вече бях твърдо решена да разваля проклятието. Но бях съкрушена и объркана, докато не започнах да осъзнавам, че във всеки живот, който посещавах, научавах нещо важно за себе си.
– Какво например? – Бяха толкова високо, че очертанието на извивката на Земята се виждаше на ръба на притъмняващото небе.
– Научих, че това, което ме убива, не е просто фактът, че съм те целунала, че има повече общо с това, което осъзнавам в момента, колко голяма част от себе си и от миналото си мога да възприема.
Почувства как Даниел кима зад нея.
– Това винаги е било най–голямата загадка за мен.
– Научих, че миналите ми превъплъщения невинаги са били свестни хора, но въпреки това ти обичаше душата в тях. А от твоя пример научих как да разпознавам душата ти. Ти имаш... особено сияние, ярък блясък, и дори когато преставаше да приличаш на физическия си образ, можех да пристъпя в нов живот и да те позная. Виждах душата най–напред, преди лицето ти, каквото и да беше то във всеки един живот. Ти представляваше едновременно своето чуждо египетско превъплъщение и онзи Даниел, за когото копнеех и когото обичах.
Даниел обърна глава да я целуне по слепоочието:
– Вероятно не осъзнаваш това, но силата да разпознаваш душата ми винаги е била в теб.