Лус беше сигурна, че ангелът, който не бе взел решение, беше Даниел.
Той изглеждаше раздразнен, докато чакаше Фил да свърши да говори.
– И, разбира се, налице все още са Прокудениците.
– Какво искаш да кажеш? – попита Лус. – Прокудениците не са избрали страна? Винаги съм предполагала, че сте на страната на Луцифер.
– Това е само защото не ти харесваме – каза Фил с напълно безизразно лице. – Не, на Прокудениците не се полага да избират. – Той обърна глава, сякаш за да погледне навън през прозореца, и въздъхна. – Можеш ли да си представиш какво е чувството...
– Сбъркал си адреса, Фил – прекъсна го Даниел.
– Би трябвало да имаме значение – каза Фил, внезапно умолявайки Даниел. – Всичко, за което молим, е да имаме значение в космическия баланс.
– Не ви се полага да избирате – повтори Лус, проумявайки.
– Това ли е наказанието за нерешителността ви?
Прокуденикът кимна сковано:
– А резултатът е, че съществуването ни не означава нищо и космическия баланс. Смъртта ни също не значи нищо. – Фил наведе глава.
– Знаеш, че това не зависи от мен – каза Даниел. – И със сигурност не зависи от Лус. Губим време...
– Не бъди толкова високомерен, Даниел Григори – каза Фил.
– Всички имаме своите цели. Независимо дали го признаваш, или не, ти имаш нужда от нас, за да постигнеш своята. Можехме да се присъединим към Старейшините на Зесмелим. Онази, която се нарича мис София Блис, още ти е вдигнала мерника. Тя е подведена, разбира се, но кой знае – може и да успее там, където ти ще се провалиш?
– Тогава защо не се присъединихте към тях? – попита остро Лус в защита на Даниел. – Нямахте проблем да работите заедно със София миналия път, когато отвлякохте приятелката ми Доун.
– Това беше грешка. По онова време не знаехме, че Старейшините са убили другото момиче.
– Пен. – Гласът на Лус й изневери.
Бледото лице на Фил се сгърчи.
Непростимо. Прокудениците никога не биха навредили на някой невинен. Още по–малко на някой с такъв прекрасен характер, с толкова изтънчен ум.
Лус погледна Даниел: искаше по някакъв начин да му каже, че може би е осъдила Прокудениците твърде прибързано, но Даниел гледаше намръщено Фил.
И въпреки това, вчера сте се срещнали с мис София – каза той.
Прокуденикът поклати глава.
– Кам ми показа златната покана – упорстваше Даниел – Срещнали сте се с нея на намиращия се на територия на простосмъртните хиподрум, наречен Чърчхил Даунс, за да обсъдите преследването на Лус.
– Грешка. – Фил се изправи. Беше висок колкото Даниел, но болнаво блед и крехък. – Вчера се срещнахме с Луцифер. Няма как да откажеш покана от Утринната Звезда. Предполагам, че мис София и нейните приятелчета са били там. Прокудениците усетиха калните им души, но не работим с тях.
– Я чакай – каза Лус, – срещнали сте се с Луцифер вчера? – Това означаваше петък, денят, когато Лус и останалите бяха в „Меч и Кръст“, обсъждайки как да намерят реликвите, за да попречат на Луцифер да заличи миналото. – Но ние вече се бяхме върнали от Вестителите. Луцифер трябва вече да е бил на мястото на Падението.
– Не непременно – обясни Даниел. – Въпреки че тази среща се е състояла след като вие сте се върнали от Вестителите, все мак се е състояла в миналото на Луцифер. Когато те е последвал, преобразен като онзи гаргойл, отправната му точка се е намирала на половин ден по–късно във времето и на стотици мили разстояние от вашата.
От тази логика Лус почти я заболя мозъкът, но беше наясно с едно: Нямаше доверие на Фил. Обърна се към него:
Значи сте знаели през цялото време, че Луцифер планира да заличи миналото. Смятахте ли да му помогнете, така както сега обещахте да помогнете на нас?
– Срещнахме се е него, защото сме длъжни да се отзовем, когато ни повика. Всички са длъжни, освен Трона, и... – той направи пауза, а по устните му се разля тънка усмивка – ами, не знам никоя жизнена сила, която би устояла на призива на Луцифер. – Той наклони глава към Лус. – Ти би ли могла?
– Достатъчно – отсече Даниел.
– Освен това – каза Фил, – той не искаше помощта ни. Утринната Звезда не ни допусна. Каза... – той затвори очи и за миг приличаше на нормален тийнейджър, почти миловиден, – каза, че не можел да остави нищо друго на случайността, че било време да поеме нещата в собствените си ръце. Срещата приключи рязко.
– Това трябва да е бил моментът, когато Луцифер те е последвал във Вестителя – каза Даниел на Лус. Повдигна й се, като си спомни как Бил я намери в тунела, толкова уязвима, толкова сама. Всичките онези моменти, когато се беше радвала, че е до нея, помагайки й по време на нейната мисия. За известно време на него сякаш също му харесваше да е с нея.