Празните очи на Фил се фокусираха върху нея, сякаш разглеждаха някаква промяна в душата й. Дали можеше да долови какво смущение я обземаше всеки път, когато си помислеше за всичкото време, което беше прекарала насаме с Бил? Дали Даниел можеше да го усети?
Не можеше да се каже точно, че Фил й се усмихва, но не изглеждаше така безжизнен, както обикновено.
– Прокудениците ще ви защитят. Знаем, че враговете ви са многобройни. – Той погледна Даниел. – Съдниците също са се задействали.
Лус хвърли поглед към Даниел:
– Съдниците ли?
– Работят за Рая. Те са просто досадници, а не заплаха.
Фил отново наведе глава.
– Прокудениците смятат, че Съдниците може да... са се отделили от Небесата.
– Какво? – Даниел внезапно прозвуча, сякаш беше останал без дъх.
– Сред тях цари деморализация, от онзи вид, който се разпростира бързо. Във Виена ли казахте, че имате приятели?
– Ариана – ахна Лус. – И Габ и Роланд. В опасност ли са?
– Имаме приятели във Виена – каза Даниел. – Също и в Авиньон.
– Съдниците се разпръсват из Виена.
Когато Лус се извърна да погледне Даниел в лицето, той разперваше криле. Те се изстреляха рязко напред, осветявайки стаята с блясъка си. Фил сякаш не забеляза или не го беше грижа, докато отпиваше от червената алкохолна напитка. Празните погледи на останалите Прокуденици се забиваха в крилете на Даниел със завист, която паметта им бе съхранила.
Френските врати на спалнята се отвориха и измъчваното от махмурлук италианско момиче, с което Лус бе делила леглото, почти се изсипа от тях, когато влезе, препъвайки се с боси крака, в стаята. Хвърли поглед към Даниел и разтърка очи.
– Ооо, какъв прекрасен сън! – промърмори на италиански и изчезна в банята.
– Стига приказки – каза Даниел. – Ако вашата армия е толкова силна, колкото твърдите, отделете една трета от силите си, за да поеме към Виена и да защити тримата паднали ангели, които откриете там. Друга една трета изпратете в Авиньон, където ще намерите Кам и още двама паднали.
Фил кимна, а двама Прокуденици в дневната разпериха собствените си мърляви криле и се стрелнаха навън през отворения прозорец като огромни мухи.
– Останалата една трета от нашата войска остава под мое командване. Ще ви придружим до Планината. Нека сега да политаме и ще събера останалите по пътя.
– Да – каза Даниел бързо. – Готова ли си, Лус?
– Да вървим. – Тя допря гръб до раменете на Даниел, за да може той да я обгърне с ръце, да скочи през прозореца и да се извиси в тъмното небе над Венеция.
На хиляда целувки дълбочина
Спуснаха се във високата планинска пустиня точно преди зазоряване. Обръч от светлина обгръщаше небето близо до източния хоризонт – пленителни розови и златисти багри, посипани с облаци в охра, изцеляващи пурпурната синина на нощта.
Даниел остави Лус върху равно скално плато, твърде сухо и безплодно, за да поддържа дори най–жилавите пустинни храсти. Голият планински пейзаж се простираше безкрайно около тях, спускайки се стръмно в затъмнени долини на едни места, издигайки се във върхове от огромни жълтеникаво–кафяви блокове, образуващи невъзможни ъгли, на други. Беше студено и ветровито, а въздухът беше толкова сух, че преглъщането беше болезнено. За Лус, Даниел и петимата Прокуденици, които ги бяха придружили, едва имаше място да застанат върху скалното плато.
Ситен пясък се посипа по косата на Лус, когато Даниел прибра криле отстрани до тялото си.
– Пристигнахме. – Звучеше почти благоговейно.
– Къде? – Лус вдигна яката на белия си пуловер по–високо, за да закрие ушите си от вятъра.
– Планината Синай.
Тя си пое през зъби сух, изпълнен с пясък дъх, като се завъртя, за да огледа панорамата, докато фината златиста светлина се удължаваше над планините от пясъчни скали на изток.
– Значи това е мястото, където Бог дал на Мойсей Десетте заповеди?
– Не. – Даниел посочи над рамото й, където редица туристи с раници като големи кукли, се изкачваха по не толкова стръмен терен на няколкостотин стъпки южно от тях. Гласовете им долитаха, понесени от вятъра, през студения, разреден пустинен въздух. Тихите им изблици на смях отекваха зловещо от безмълвните планински била. Синя пластмасова бутилка с вода се наклони в небето над нечия глава. – Това е мястото, където Мойсей получил Десетте заповеди. – Той разпери ръце и погледна към малкия кръг от камъни, където стояха. – Това е мястото, на което някои от ангелите стояха и гледаха как това се случва. Габ, Ариана, Роланд, Кам – той посочи към един участък от скалата, после към друг, където беше стоял всеки от ангелите, – още няколко.