Той скимтеше, шепнеше нещо, което Лус не можеше да разбере, когато се просна на скалата и остави другите да се погрижат за него.
Опитаха се да го повдигнат, за да съблекат мръсния му тренчкот, който беше срязан на няколко места и един от ръкавите му липсваше. Но Прокуденикът извика толкова силно, че дори Фил омекна, докато го слагаше отново да легне.
– Крилете му са счупени – каза Фил и Лус осъзна, че мърлявите криле наистина бяха неестествено разперени зад гърба на Прокуденика. – Не знам как е успял да се върне.
Даниел коленичи пред Прокуденика, като закри лицето му от слънцето.
– Какво стана, Дедал? – Отпусна ръка върху рамото на Прокуденика и това, изглежда, успокои момчето.
– Това е капан – избъбри бързо и дрезгаво Дедал, плюейки пепелява кръв върху ревера на тренчкота си.
– Кое? – попита Винсънт.
– Заложен от кого? – попита Даниел.
– Съдниците. Искат реликвата. Чакат във Виена – приятелите ти. Голяма армия.
– Армия? Значи сега открито се сражават с ангелите? – Даниел поклати глава невярващо. – Но те не може да имат звездни стрели.
Белите очи на Дедал се изцъклиха от болка.
– Не могат да ни убият. Само да ни изтезават...
– Били сте се със Съдниците? – Даниел изглеждаше разтревожен и впечатлен. Лус все още не разбираше какво са Съдниците. Представяше си ги смътно като мрачни служители на Рая, посягащи като пипала надолу към света. – Какво стана?
– Опитахме да се бием. Повече са.
– А останалите, Дедал? – Гласът на Фил още звучеше лишен от емоции, но за пръв път Лус долови да се заражда нещо като съчувствие.
– Франц и Арда – проговори момчето така, сякаш самите думи му причиняваха болка, – на път за насам.
– А Калпурния? – попита Фил.
Дедал затвори очи и поклати глава възможно най–леко.
– Добраха ли се до ангелите? – попита Даниел. – Ариана, Роланд, Анабел? Те в безопасност ли са?
Клепачите на Прокуденика потрепнаха, после се затвориха. Лус никога не се беше чувствала толкова далече от приятелите си. Ако нещо се случеше на Ариана, на Роланд, на когото и да е от ангелите...
Фил се вмъкна до Даниел, близо до главата на раненото момче. Даниел се дръпна назад, за да му направи място. Бавно, Фил измъкна дълга сребърна звездна стрела с тъп връх от тренчкота си.
– Не! – извика Лус, като покри бързо устата си. – Не можеш...
– Не се тревожи, Лусинда Прайс – каза Фил, без да поглежда назад към нея. Бръкна в черната кожена торба, която Даниел беше донесъл от издатината и извади малка стъклена бутилка диетична кола. Откъсна капачката със зъби. Тя се търкулна, описвайки дълга дъга, преди да падне от повърхността на скалата. После, много бавно, Фил пъхна звездната стрела в тясното гърло на бутилката.
Тя запращя и засъска, когато се плъзна в содата. Фил напрани гримаса, докато бутилката димеше и вдигаше пара в ръцете му. Противен сладникав мирис лъхна от нея и очите на Лус се разшириха, когато газираната кафява течност, подобна на обикновена диетична газирана напитка, започна да се вихри, преобрази се и придоби ярък преливащ се сребрист цвят.
Фил изтегли звездната стрела от бутилката. Прокара звездната стрела внимателно по устните си, сякаш за да я почисти, после я пъхна обратно в палтото си. За миг устните му засияха в сребристо, докато ги облиза, за да ги почисти.
Кимна на една от другите Прокуденици – момиче, чиято лъскава конска опашка стигаше до кръста й. Тя автоматично посегна зад главата на Дедал да я повдигне на няколко инча от скалата. Внимателно, като разтвори с една ръка кървящите устни на момчето, Фил изля сребристата течност в гърлото му.
Лицето на Дедал се сви, когато той започна да плюе и кашля, но после чертите му омекнаха. Той започна да пие, после да поема течността на големи глътки, издавайки звук като от сърбане, когато стигна до дъното на бутилката.
– Какво е това? – попита Лус.
– В напитката има химическо съединение – обясни Даниел, – слаба отрова, която простосмъртните наричат „аспартам“ и вярват, че е изобретена от техните учени. Но това е стара, идваща от Небето субстанция – отрова, която, при сместване с антидот, който се съдържа в сплавите на звездните стрели, осъществява реакция и образува лечебна отвара за ангелите. За леки наранявания от този род.
– Сега той ще има нужда да си почине – каза русото момиче. – Но ще се събуди освежен.
– Ще ни извините, че се налага да си тръгнем – каза Даниел, като се изправи на крака. Белите му криле се повлякоха по каменистата повърхност, докато изправи рамене и ги задържа във въздуха. Посегна към ръката на Лус.
– Вървете при приятелите си – каза Фил. – Винсънт, Олиана, Сандърс и Емет ще ви придружат. Ще се присъединя към вас заедно с останалите, когато Дедал отново може да използва крилете си.