Косата на Лус беше мокра от ситния ръмящ дъжд, но тя последва съвета на Даниел и си каза, че дъждът не я засяга, и изведнъж просто вече не го забелязваше.
– Тревожиш ли се за останалите?
– Съдниците няма да ги наранят.
– Тогава защо са наранили Дедал?
Тя си представи Ариана с подпухнали пурпурни очи, Роланд – с изпочупени, окървавени зъби. Не искаше да ги вижда във вид дори само подобен на този на Дедал.
– О – каза Даниел. – Съдниците могат да бъдат страховити. Доставя им наслада да причиняват болка и могат да причинят на нашите приятели известно временно неудобство. Но няма да им нанесат никакво трайно нараняване. Те не убиват. Това не им е в стила.
– Какъв е стилът им, в такъв случай? – Лус кръстоса крака под себе си върху твърдата влажна повърхност на покрива. – Още не си ми казал кои са или срещу какво сме изправени.
– Съдниците се появиха след Падението. Те са малка група от... по–маловажни ангели. По време на извикването на имената те първи бяха запитани на чия страна ще застанат и избраха Трона.
– Имало е извикване по списък? – попита Лус: не беше сигурна, че е чула правилно. Звучеше по–скоро като час на класния, отколкото като Небесата.
– След схизмата в Рая всички бяхме заставени да изберем страна. Затова, започвайки с ангелите, които имаха най–малко влияние, всеки от нас трябваше да бъде призован да положи клетва за вярност към Трона. – Той се взря в мъглата и сякаш можеше отново да види всичко. – Беше нужна цяла вечност да извикат имената на ангелите, като започнаха от най–низшите и продължиха нагоре. Изреждането на имената ни вероятно отне толкова време, колкото е трябвало за възхода и падението на Рим. Но не успяха да изредят целия списък, преди... – Даниел накъсано си пое дъх.
– Преди какво?
– Преди да се случи нещо, което накара Трона да изгуби вяра в своето ангелско войнство...
Досега Лус вече разбираше, че когато гласът на Даниел заглъхнеше така, това не беше защото й нямаше доверие, или защото тя нямаше да разбере, а защото въпреки всички неща, които беше видяла и научила, пак можеше да е твърде рано да узнае истината. Затова тя не попита – макар че отчаяно копнееше да го направи – какво беше накарало Трона да зареже извикването на имената по списък, когато най–високопоставените ангели още не бяха избрали страна. Остави Даниел да заговори отново, когато е готов.
– Небето прокуди всички, които не бяха взели неговата страна. Помниш ли как ти казах, че няколко ангела така и не успяха да направят избор? Те бяха сред последните в списъка, най–висшите. След Падението Небесата бяха лишени от повечето си Архангели. — Той затвори очи. – Съдниците, които бяха извадили късмет да покажат привидна вярност, поеха техните задължения.
– Значи понеже Съдниците първи са дали клетва за вярност към Небесата... – каза Лус.
– Сметнаха, че са по–достойни – каза Даниел, завършвайки мисълта й. – Оттогава фарисейски твърдят, че служат на Небесата, като изпълняват ролята на небесни офицери по пробацията. Но тази длъжност е измислена, не такава, за която са ръкоположени. След като архангелите вече ги нямаше след Падението, Съдниците се възползваха от вакуума във властта. Създадоха си роля и убедиха Трона във важността си.
– Лобирали са пред Бог?
– В известен смисъл. Обещаха да върнат Падналите в Рая, да съберат обратно ангелите, които са се отклонили, да ги върнат в паството. Прекараха няколко хилядолетия, убеждавайки ни да се обвържем отново с „правилната“ страна, но в някакъв момент се отказаха от опитите да ни накарат да променим гледната си точка. Сега най–вече просто се опитват да ни попречат да постигнем каквото и да било.
Суровият му поглед беше изпълнен с гняв и това накара Лус да се запита какво можеше да е толкова лошо в Рая, че да кара Даниел да остане в изгнание, което си беше наложил сам. Нима покоят на Небесата не беше за предпочитане пред положението, в което се намираше сега, докато всички го чакаха да избере?
Даниел се засмя горчиво:
– Но достойните ангели, които се завърнаха в Рая, нямат нужда от Съдниците, за да стигнат там. Питай Габ, питай Ариана. Съдниците са пълен майтап. И все пак, имаха и някой и друг успех.
– Но не и с теб? – попита тя. – Ти не си избрал едната или другата страна. И затова те преследват, нали?
Препълнен червен трамвай мина с лъкатушене по павирания кръгъл площад отдолу, после зави нагоре по тясна улица.
– Преследват ме от години – каза Даниел, – пробутват лъжи, фабрикуват скандали.