– За нещастие – каза Фил със странна завист в гласа. – Ще сведем убиването до минимум, Даниел Григори. Но бихме предпочели да убием всичките. – Той повиши тон, за да го чуе Барак: – Добре дошъл в царството на слепотата. Прокудениците са по–могъщи, отколкото си мислиш. Бих те убил, без да помисля втори път, без да помисля дори за първи път, всъщност. Обаче ще те помоля отново: развържи я.
Барак остана неподвижен за един дълъг миг, сякаш претегляше вариантите, примигвайки с единствения си останал набръчкан стар клепач.
– Развържи я! Не може да диша! – изрева Даниел.
Барак изръмжа и се приближи към Лус. Покритите му със старчески петна ръце развързаха поредица от възли, които нито Фил, нито Даниел бяха успели да открият. Лус обаче не почувства облекчение във врата си. Не и докато той не започна да шепне нещо, с много нисък глас, и тя усети противния му дъх.
От липсата на кислород беше почувствала слабост, но думите проникнаха в замъгления й ум. Бяха на древноеврейски. Лус не знаеше как успява да разбира езика, но го разбираше.
– „И плач се надигна в Небето, когато видя греховете на децата Си“
Думите бяха почти неразбираеми. Даниел и Фил дори не ги бяха чули. Лус не можеше да е сигурна, че ги е чула правилно – но пък й бяха познати. Къде ги беше чувала преди?
Споменът я осени по–бързо, отколкото би й се искало: друг Съдник, който грабваше една друга Лус, в различно тяло, и я увиваше в едно друго наметало, по–старо от това. Беше се случило много отдавна. Вече беше преживяла всичко това преди – беше вързана, а после – освободена.
В онзи живот Лус беше успяла да се добере до нещо, което не трябваше да вижда. Книга, завързана със сложен възел.
„Летопис на Падналите".
Какво правеше с нея? Какво искаше да види?
Същото, което искаше да види и сега. Имената на ангелите, които още не бяха избрали страна. Но и тогава не й бяха позволили да прочете книгата.
Преди много време Лус беше държала книгата в ръце и, без да знае как, почти беше развързала възела й. После идваше моментът, когато Съдникът я залови и я пристегна в наметалото. Беше гледала как сините му криле потрепват от напрежение, докато ангелът отново и отново връзваше книгата. Каза, че искал да се увери, че нечистите й пръсти не са я повредили. Тя го чу да шепне онези думи – същите непознати думи – точно преди той да пролее една сълза над книгата.
Златната нишка се беше размотала като с магия.
Сега тя вдигна поглед към окаяния стар ангел и загледа как една сребриста сълза се плъзга от окото му надолу по подобната му на лабиринт от бръчки буза. Изглеждаше истински развълнуван, но по някакъв покровителствен начин, сякаш съжаляваше за участта на душата й. Сълзата се приземи върху наметалото и възлите мигновено се развързаха.
Тя мъчително си пое дъх. Даниел дръпна рязко наметалото и го свали от останалата част от тялото й. Тя обви ръце около него. Свобода.
Все още прегръщаше Даниел, когато Барак се наведе плътно към ухото й:
– Никога няма да успееш.
– Млъкни, изчадие – нареди Даниел.
Но Лус искаше да узнае какво има предвид Барак.
– Защо не?
– Не си избраницата! – каза Барак.
– Тишина! – изкрещя Даниел.
– Никога, никога, никога. Не и след милион години – изрече напевно ангелът, като потри грапавата си буза в тази на Лус – точно преди Фил да изпрати стрелата в сърцето му.
Плачът на небето
Нещо тупна с глух звук в краката им.
– Ореолът! – ахна Лус.
Даниел се устреми е пикиране надолу и грабна златната реликва от земята. Погледна я удивено, клатейки глава. По някакъв начин ореолът беше останал, когато ангелът–Съдник и странните му, възстановяващи се от само себе си дрехи бяха изчезнали.
– Съжалявам, че отнех живота му, Даниел Григори – каза Фил. – Но повече не можех да търпя лъжите на Барак.
– Това започваше да дразни и мен – каза Даниел. – Просто внимавай с останалите.
– Вземи това – каза Фил, като изхлузи черната раница от рамото си и я подаде на Даниел. – Скрий го от Съдниците. Жадуват да се доберат до него. – Когато Даниел отвори раницата, Лус видя неговата книга, Книгата на Пазителите, пъхната вътре.
Фил затвори ципа на раницата и я остави при Даниел.
– Сега ще се върна да застана на пост. Ранените Съдници може да се съвземат всеки момент.
– Добре се справихте срещу Съдниците – каза Даниел: звучеше впечатлен. – Но...
– Знаем – каза Фил. – Ще има още. Натъкнахте ли се на много отвън пред музея?
– Броят им е огромен – каза Даниел.
– Ако ни позволиш да използваме звездните стрели на воля, можем да подсигурим бягството ви...