Даниел сложи черните торби една до друга върху една гола ивица от пода. Когато се приближи забързано до него, Лус видя как от върха се подават лицата на всичките трима ангели. Телата им бяха овързани в същите твърди черни наметала като онова, което бе държало Лус притисната и останала без дъх. Но освен това устите на ангелите бяха запушени с ивици черно зебло. Още докато гледаше, парчетата зебло сякаш се плъзнаха през устите на приятелите й. Ариана започна да се гърчи, напрегна се, лицето й почервеня, и придоби такъв яростен вид, че Лус си помисли, че ще експлодира.
Фил хвърли поглед към борещите се черни силуети. Вдигна един под мишниците. Съдникът примигна замаяно.
– Би ли искал Прокудениците да изберат доброволец от Съдниците, за да ти помогне да развържеш приятелите си, Даниел Григори?
– Никога няма да разкрием тайните на възлите си! – опомни се Съдникът достатъчно, за да изсъска. – По–скоро бихме умрели.
– И ние бихме предпочели да умрете – каза Винсънт, като се приближи към кръга им с по една звездна стрела във всяка ръка, приближавайки едната до гърлото на Съдника, който бе проговорил.
– Винсънт, задръж стрелбата – нареди Фил.
Даниел вече коленичеше над първото черно наметало – това на Роланд – като прокарваше пръсти по невидимите възли.
– Не мога да намеря краищата.
– Може би една звездна стрела ще го среже – предложи Фил, като му подаде сребърна стрела. – Като Гордиев възел.
– Няма да свърши работа. Възлите са благословени с тайнствено заклинание. Може да имаме нужда от Съдниците.
– Чакайте! – Лус падна на колене до Роланд. Той лежеше неподвижно, но очите му дадоха на Лус съвсем ясно да разбере колко безсилен се чувства. Нищо не биваше да възпира душа като тази на Роланд. През това наметало Лус не виждаше и помен от класата и елегантността, представляващи падналия ангел, какъвто бе той – независимо дали надминаваше с уменията си по фехтовка всички Нефилими в „Шорлайн“, дали пускаше грамофонни плочи на парти в „Меч и Кръст“, или пристъпваше през Вестители по–умело от всеки друг, когото Лус познаваше. Фактът, че Съдниците бяха причинили това на приятеля й, разяряваше Лус до сълзи.
Сълзи.
Това беше.
Староеврейските думи възкръснаха в паметта й. Благодарение на пътуванията си се бе сдобила с дарба за езици. Тя затвори очи и, в спомените си, загледа как златната нишка пада от книгата. Спомни си как напуканите устни на Барак надменно оформят думите...
И Лус ги каза сега на Роланд, без да знае какво означават, единствено надявайки се, че могат да помогнат.
– И Небето заплака, когато видя греховете на децата Си.
Очите на Роланд се разшириха. Възлите се плъзнаха и се разхлабиха. Наметалото падна от двете страни на тялото му, а зеблото, с което беше запушена устата му, също се смъкна.
Той с усилие си пое въздух, претърколи се на колене, изправи се и разпери златистите си криле със зашеметяваща сила. Първото нещо, което направи, беше да плесне Лус по рамото.
– Благодаря ти, Лусинда. Длъжник съм ти през следващите хиляда години.
Роланд се беше върнал, но от мястото на крилете му, откъдето Барак беше откъснал онова измамно перо, течеше кръв и се събираше в локва.
Даниел посегна към ръката на Лус, дърпайки я към другите двама вързани ангели. Беше гледал и се бе учил от Лус. Залови се с Анабел, докато Лус коленичи пред Ариана. Ариана не можеше да стои мирно. Наметалото се беше стегнало толкова здраво около нея, че Лус едва не се присви от страх, когато я погледна.
Погледите им се срещнаха. Ариана издаде звук, който, предположи Лус, означаваше, че се радва да види лицето й. Очите на Лус се насълзиха при спомена за първия й ден в „Меч и Кръст“, когато беше видяла Ариана, подложена на електрошокова терапия. Тогава невероятно хладнокръвното момиче–ангел беше изглеждало толкова крехко и макар че Лус едва я познаваше, беше изпитала порив да защити Ариана, както се чувства човек по отношение на стари приятели. Този порив само се беше засилил с течение на времето.
Една гореща сълза се плъзна по бузата й и се приземи между гърдите на Ариана. Лус прошепна арамейските думи, чувайки как в същото време Даниел ги шепне на Анабел. Хвърли поглед към него. Бузите му бяха мокри.
Изведнъж възлите се разхлабиха, после се развързаха напълно. Ангелите бяха освободени благодарение на ръцете – и сърцата – на Лус и Даниел.