Една ръка обгърна талията й. Позната гъста и буйна черна коса се отпусна на рамото й.
– Хайде – каза Ариана, – да почистим вас двамата.
Даниел предаде Лус на Ариана и Анабел:
– Вие, момичета, вървете.
Лус последва вцепенено ангелите. Те я отведоха до дъното на параклиса, отваряйки няколко килера, докато откриха каквото търсеха: малка черна лакирана врата, която се отваряше към кръгла стая без прозорци.
Анабел запали един свещник върху маса с мозаечен плот близо до вратата, после запали друг в една каменна ниша. Стаята от червени тухли беше с размера на просторен килер и нямаше мебели, с изключение на издигнат осмоъгълен кръщелен купел. Отвътре купелът беше облицован със синьо–зелена мозайка; отвън беше от мрамор, с издълбан в него фриз с ангели, слизащи на Земята, който го обточваше от всички страни.
Лус се чувстваше нещастна и мъртва отвътре. Дори кръщелният купел сякаш й се подиграваше. Ето я – момичето, чиято прокълната душа беше важна по някакъв начин, на разположение на всеки, който я поискаше, защото така и не бе кръстена като дете – готвеща се да отмие праха на двама мъртви ангели. Дали спасяването на Лус и Даниел си струваше душите им? Как беше възможно? Това „кръщение“ сломи вече разбитото сърце на Лус още малко.
– Не се тревожи – каза Ариана, четейки мислите й. – Това няма да се брои.
Анабел намери мивка в ъгъла на стаята, зад кръщелния купел. Започна да излива едно след друго големи дървени ведра с гореща, вдигаща пара вода в купела. Ариана стоеше до Лус, без да я гледа, само държеше ръката й. Когато купелът беше пълен и от плочките на мозайката по него се пречупваха наситени синьо–зелени лъчи, Анабел и Ариана вдигнаха Лус над повърхността на водата. Тя още беше с пуловера и джинсите си. Не се бяха сетили да я съблекат, но тогава забелязаха ботушите й.
– Опа – каза Анабел меко, като ги разкопча един по един и ги метна настрани. Ариана изхлузи сребърния медальон през главата на Лус и го пъхна в един ботуш. Крилете им изпърхаха, когато се издигнаха от земята, за да положат Лус в топлата вода.
Лус затвори очи, пъхна глава под водата и остана така известно време. Ако пролееше сълза, нямаше да я почувства, ако останеше потопена. Не искаше да чувства. Сякаш Пен беше умряла отново: новата болка изложи на показ старата, която все още се струваше прясна на Лус.
Сякаш след много време тя почувства как нечии ръце се плъзват под мишниците й, за да я издърпат нагоре. Повърхността на водата представляваше тънък слой от сив прах. Вече не блещукаше.
Лус не откъсна очи от нея, докато Анабел задърпа пуловера й през главата. Почувства как той се повдига от нея, последван от тениската, която беше облякла отдолу. Засуети се неумело с копчето на джинсите си. Колко дни беше носила тези дрехи? Беше странно да се освободи от тях, сякаш изхлузваше слой кожа и го гледаше, захвърлен на пода.
Прокара ръка през мократа си коса, за да я отмахне от лицето си. Не беше осъзнала колко е мръсна. После седна на пейката в задната част на купела, облегната на стената му, и затрепери. Анабел добави още гореща вода в басейна, но това не успокои тръпките, които разтърсваха Лус.
– Ако просто бях останала навън в коридора, както ми каза Дий...
– Тогава Кам щеше да е мъртъв – каза Ариана. – Или някой друг. София и нейният клан щяха да извършат убийство по един или друг начин тази вечер. Включвайки се в това, ние, останалите, бяхме наясно с това, но не и ти. – Тя въздъхна. – Така че се изискваше сериозна смелост да се хвърлиш и да се опиташ да спасиш Кам, Лус.
– Но Габ...
– Знаеше какво прави.
– Така каза Даниел. Но защо би се пожертвала, за да спаси...
– Защото залага на това, че Даниел, ти и ние, останалите, ще успеем. – Ариана подпря брадичка върху ръката си на ръба на купела. Прокара пръст във водата, разделяйки прахта. – Но знанието за това не го прави по–лесно. Всички я обичахме много.
– Не може наистина да си е отишла.
– Наистина си отиде. Отиде си от най–високия олтар в мирозданието.
– Какво? – Лус нямаше това предвид. Искаше да каже, че Габ й е приятелка.
Бръчки набраздиха челото на Ариана:
– Габ беше най–висшата от архангелите – не знаеше ли? Душата й струваше... дори не знам на колко други се равняваше. Беше изключително ценна.
Лус никога преди не се беше замисляла какъв ранг заема ли приятелите й в Небесата, но сега се замисли за всички онези пъти, когато Габ беше бдяла над нея, беше се грижила за нея, беше й носила храна или дрехи, или съвети. Тя беше любящата, небесна майка на Лус.
– Какво означава смъртта й?