– Шшшт. – Той продължи да я държи така сякаш с часове, като я люлееше леко, обгръщайки я с крилете си, докато сълзите й намаляха, а сърцето й се успокои достатъчно, за да може да диша, без да подсмърча.
– Когато един ангел умре – попита тя, облегната на рамото му, – в Рая ли отива?
– Не – каза той. – За един ангел няма нищо след смъртта.
– Как е възможно това?
– Тронът никога не е очаквал, че някой ангел ще се разбунтува, много по–малко пък – че падналият ангел Азазел ще прекара столетия над огъня в дълбока гръцка пещера, създавайки оръжие за убиване на ангели.
Гърдите й се разтресоха отново:
– Но...
– Шшшт – прошепна той. – Скръбта може да те задуши. Опасно е – още нещо, което трябва да пребориш.
Тя си пое дълбоко дъх и се дръпна назад, достатъчно, за да види лицето му. Усещаше очите си подути и изтощени, а тениската на Даниел беше наквасена със сълзите й, сякаш го беше кръстила с тъгата си.
Зад рамото на Даниел, почиващо върху олтара, на който беше вързана Габ, проблясваше нещо сребристо. Беше огромен бокал, широк колкото купа за пунш, но продълговат по форма и изработен от ковано сребро.
– Това ли е? – Това ли беше реликвата, която беше коствала живота на приятелите й?
Кам се приближи до бокала и го вдигна.
– Открихме го в основата на моста „Сен Бенезет“ точно преди да ни настигнат Старейшините. – Той поклати глава. – Наистина се надявам, че този плювалник си струва.
– Къде е Дий? – Лус се огледа наоколо за онази, която бе най–вероятно да знае важността на реликвата.
– Долу е – обясни Даниел. – Преди малко църквата отвори за посетители, затова Дий слезе да построи малка Патина, за да забули труповете на Старейшините. Сега е в подножието на стълбите с табела, която гласи, че това „крило“ е затворено за ремонт.
– И това свърши работа? – попита Анабел, впечатлена.
– Още никой не се е промъкнал покрай нея. Религиозните туристи не са футболни хулигани – ухили се Кам. – Щурмувай те молитвените възглавнички!
– Как можеш да се шегуваш точно сега? – попита Лус.
– Как мога да не се шегувам? – възрази Кам мрачно. – Би ли предпочела да заплача?
По прозореца от другата страна на параклиса се разнесе рязко почукване. Ангелите се вцепениха, докато Кам отиде да отвори прозорчето до рисуваното стъкло. Челюстта му се стегна:
– Пригответе звездните стрели!
– Кам, чакай! – извика Даниел. – Не стреляй.
Кам спря. Миг по–късно, момче в жълто–кафяв тренчкот се вмъкна през отворения прозорец. Щом стъпи на крака, Фил вдигна бръснатата си руса глава и прикова мъртвите си бели очи върху Кам.
Кам се озъби:
– Свършен си, Прокуденико.
– Сега те са с нас, Кам. – Даниел посочи към маховото перо от собственото си крило, затъкнато в ревера на Фил.
Кам преглътна и скръсти ръце на гърдите си:
– Извинения. Не знаех това. – Прочисти гърло, добавяйки: – Това обяснява защо Прокудениците, които видяхме на моста в Авиньон, се биеха със Старейшините, когато пристигнахме. Така и не им се удаде да обяснят, преди всички да бъдат...
– Убити – каза Фил. – Да. Прокудениците се пожертваха за вашата кауза.
– Вселената е кауза на всички – каза Даниел, а Фил кимна рязко.
Лус сведе глава. Всичкият онзи прах по моста. Не й беше дошло наум, че може да е бил от Прокудениците. Беше твърде разтревожена за Габ, Моли и Кам.
– Тези последни няколко дни нанесоха тежък удар на Прокудениците – каза Фил. В гласа му се промъкна лека издайническа нотка на тъга. – Едни от нас бяха пленени от Съдниците във Виена. Много други станаха жертва на Старейшините в Авиньон. Оставаме четирима. Може ли да ги въведа?
– Разбира се – каза Даниел.
Фил протегна ръка към прозореца и през отвореното стъкло се вмъкнаха още три жълто–кафяви тренчкота: непознато за Лус момиче, което Фил представи като Фрезия; Винсънт – един от прокудениците, охранявали Лус и Даниел на планината Синай; и Олиана, бледото момиче от покрива на двореца във Виена. Лус й отправи бърза усмивка, макар да знаеше, че Прокуденицата не може да види. Но Лус се надяваше, че Олиана ще долови усмивката, защото тя се радваше да я види оздравяла. Всички Прокуденици изглеждаха като братя и сестри – скромни и привлекателни, тревожно бледи.
Фил посочи към мъртвите Старейшини под прозореца.
– Изглежда, че ви трябва малко помощ, за да се отървете от тези трупове. Позволявате ли на Прокудениците да ви освободят от тях?
Даниел нададе изненадан смях.
– Моля ви.
– Просто се погрижете да не оказвате никаква почит на тези прегазени останки от миналото – добави Кам.
– Фрезия. – Фил кимна на момичето, което падна на колене пред телата, метна ги на раменете си, разпери крилете си с цвят на мокра кал и се стрелна през прозореца. Лус я загледа как прекосява небето, отнасяйки и последното, което щеше да види от мис София.