Отчасти – каза Роланд. – Но в онази книга имаше много повече неща, за които София не би искала да знаеш.
Не я биваше много да образова хората, нали? – каза Кам, като отправи на Лус лукава усмивка, която казваше: Отдавна не сме се виждали.
Какво не би искала да узная?
Всички ангели се обърнаха към Даниел.
Снощи ти казахме, че никой от ангелите не помни къде сме се приземили, когато паднахме – каза Даниел.
– Да, по този въпрос... Как е възможно? – каза Шелби. – човек би си помислил, че подобно нещо ще остави отпечатък в стария механизъм за запаметяване.
Лицето на Кам почервеня:
– Опитай се ти да падаш девет дни през многобройни измерения и трилиони мили, като се приземиш по лице, счупиш си крилете, търкаляш се наоколо с мозъчно сътресение в продължение на кой знае колко време, скиташ се из пустинята с десетилетия, търсейки каквото и да е, което да ти подскаже кой си, какво си или къде си – и после ми приказвай за стария механизъм за запаметяване.
– Добре, имаш проблеми с приемането и осъзнаването – каза Шелби, като възприе тона си на психоаналитик. – Ако трябваше аз да ти поставя диагноза...
– Е, поне помниш, че в цялата история е имало пустиня – каза Майлс дипломатично, с което разсмя Шелби.
Даниел се обърна към Лус:
– Написах тази книга, след като те изгубих в Тибет... но преди да те срещна в Прусия. Знам, че посети онзи живот в Тибет, защото те последвах там, така че може би разбираш как фактът, че те изгубих по този начин, ме накара да се заема с изследвания и изучаване, за да намеря изход от това проклятие.
Лус извърна поглед. Смъртта й в Тибет беше накарала Даниел да се хвърли от един зъбер. Опасяваше се, че това ще се случи отново.
– Кам е прав – каза Даниел. – Никой от нас не си спомня къде сме се приземили. Лутахме се из пустинята, докато тя престана да бъде пустиня; скитахме се из низините, долините и моретата, докато се превърнаха отново в пустиня. Едва след като бавно се намерихме и започнахме да сглобяваме историята, си спомнихме, че някога сме били ангели. Но имало реликви, създадени след нашето Падение, веществени свидетелства за нашата история, които човечеството открило и запазило като съкровища, дарове – смятат те – от бог, когото не разбират. Дълго време три от реликвите били заровени в един храм в Йерусалим, но по време на Кръстоносните походи били откраднати, тайно отнесени на различни места. Никой от нас не знаеше къде.
– Когато правех проучването си преди няколкостотин години, се съсредоточих върху средновековната епоха и претърсих толкова източници, колкото успях, за нещо като теологично плячкосване на реликвите – продължи Даниел. – Същността е, че ако тези три артефакта могат да бъдат събрани и обединени на планината Синай...
– Защо планината Синай? – попита Шелби.
– Каналите между Трона и Земята са най–близки там – обясни Габ, като отметна коса. – Там Мойсей получил Десетте Божи заповеди; оттам влизат ангелите, когато носят послания от Трона.
– Мислете за това като за местното свърталище на Бог – добави Ариана, като запрати една кожена торбичка твърде високо във въздуха и уцели лампата над главата си.
– Но преди да попитате – каза Кам, като умишлено погледна към Шелби, – планината Синай не е първоначалното място на Падението.
– Това би било твърде лесно – каза Анабел.
– Ако всички реликви са събрани на планината Синай – продължи Даниел, – тогава, на теория, ще бъдем в състояние да разгадаем местонахождението на Падането.
– На теория. – Кам се подсмихна подигравателно. – Трябва ни точно аз да казвам, че има известно съмнение във валидността на проучванията на Даниел...
Даниел стисна челюст:
– Имаш ли по–добра идея?
– Не мислиш ли – Кам повиши тон, – че твоята теория придава доста тежест на идеята, че тези реликви са нещо повече от слух? Кой знае дали могат да правят това, което се предполага, че могат?
Лус изучаваше групата от ангели и демони – единствените и съюзници в тази мисия, за да спаси себе си и Даниел... и света.
– Значи това неизвестно местонахождение е мястото, където трябва да бъдем след девет дни, считано от този момент.
– По–малко от девет дни, считано от този момент – уточни Даниел. – След девет дни, считано от този момент, ще бъде твърде късно. Луцифер – и ангелите, прокудени от Небето, – ще са пристигнали.
– Но ако можем да стигнем преди Луцифер до мястото на Падението – каза Лус, – после какво?
Даниел поклати глава:
– Всъщност не знаем. Никога не съм казвал на никого за тази книга, защото Кам е прав – не знаех до какво ще доведе. Дори чак години по–късно узнах, че Габ я е публикувала, а дотогава бях изгубил интерес към проучването. Ти беше умряла за пореден път, а без ти да си там, за да изиграеш ролята си...