– Виждате ли – тя прокара пръст по поредица от пукнатини в стъклото, които Лус не беше забелязала преди, – този стъклен ореол е също и оптическа леща. – Тя го вдигна, за да погледнат през него. Зад него, лицето й беше леко разкривено от изпъкналата извивка на стъклото, карайки златистите й очи да изглеждат огромни.
Тя остави ореола, отиде до торбата и извади Сребърното Перо. Чашата заблестя на последните лъчи на слънцето, когато тя леко прокара ръка по вътрешността й.
– А в този потир – тя посочи изображението, изковано в среброто, крилете, които Лус беше забелязала в Йерусалим, – се съдържа летопис за изхода от мястото на Падението, първата Диаспора на ангелите. За да се върнете в първия си дом на Земята, първо трябва да напълните този потир. – Тя направи пауза, взирайки се дълбоко в Сребърния Бокал. – Когато бъде напълнен, ще го изпразним върху настлания със сложна мозайка под на Плочата, който съдържа изображения на това, което е бил някога светът.
– Когато потирът бъде напълнен? – повтори Лус. – Напълнен с какво?
– Първо най–важното. – Дий отиде до ръба на каменната платформа и изтупа оттам малко мръсотия. После се наведе, за да сложи потира точно върху жълтия символ в камъка. – Мисля, че мястото му е тук.
Лус стоеше благоговейно до Даниел, докато гледаха как Дий крачи бавно нагоре–надолу по платформата. Накрая тя вдигна отново ореола и го занесе до Куим Малак. В някакъв момент беше сменила туристическите си ботуши, обувайки отново обувките с тънките високи токчета, и токчетата й потракваха по мрамора. Несресаната й коса се спускаше до кръста. Тя си пое дълбоко и жадно дъх и го изпусна.
С две ръце, тя вдигна ореола над главата си, прошепна няколко молитвени думи, а после, много внимателно, пусна ореола право в кръга от въздух, образуван от скулптурата с връхчетата на крилете на молещите се ангели. Той пасна като пръстен върху пръст.
– Не предчувствах това – промърмори Ариана на Лус.
Нито пък Лус – макар да беше сигурна, че жената изпълнява ритуал с мощна свещена сила.
Когато се завъртя, за да застане с лице към Лус и ангелите, Дий изглеждаше, сякаш се кани да каже нещо. Вместо това тя се отпусна на колене и легна по гръб в подножието на Куим Малак. Даниел се наклони към нея, готов да помогне, но тя го отпрати с махване на ръка. Носовете на обувките й се опряха в гърдите на Куим Малак, слабите й ръце се протегнаха над главата, така че връхчетата на пръстите й докоснаха съвсем леко Сребърния потир. Тялото й обхващаше разстоянието със съвършена точност.
Тя затвори очи и остана да лежи неподвижно няколко минути.
Точно когато Лус започваше да се чуди дали Дий е заспала, Дий каза:
– Хубаво е, че престанах да раста преди две хиляди години.
После се изправи, поемайки протегнатата ръка на Роланд, и се изтупа от прахта.
– Всичко е наред. Когато луната стигне ето там. – Тя посочи към небето на изток, точно над мястото, където скалите ставаха остри.
– Луната? – Кам хвърли поглед на Даниел.
– Да, луната. Блясъкът й трябва да прониква точно оттук. – Дий почука по средата на стъклото на ореола, където една назъбена пукнатина се видя по–ясно, отколкото преди минути. – Ако познавам луната, а аз я познавам – след всичките тези години човек наистина развива интимно близки отношения със спътниците си – светлината й би трябвало да пада точно където ни е нужна тази нощ, когато удари дванайсет. Наистина, подобаващо, тъй като полунощ е любимото ми време от денонощието. Магическият час...
– Какво става тогава? – попита Лус. – В полунощ, когато луната е там, където трябва?
Дий закрачи по–бавно и обгърна с длан бузата на Лус:
– Всичко, скъпа.
– А какво ще правим междувременно? – попита Даниел.
Дий бръкна в джоба на дългата си жилетка и оттам се показа голям златен джобен часовник:
– Остава да се направят няколко неща.
Последваха инструкциите на Дий до най–дребната подробност. Всеки от артефактите беше почистен, излъскан, избърсан от прахта от няколко чифта ръце. Вече беше късно през нощта, когато Лус успя да си представи ясно какво има предвид Дий за церемонията.
– Още два фенера, моля – даде указания Дий. – Така ще станат три, по един за всяка от реликвите. – Беше странно как Дий говореше за реликвите, сякаш тя не беше една от тях. Още по–странно беше как оживено кръжеше около закътаното плато, като домакиня, подготвяща се за вечерно парти, уверяваща се, че всичко е точно както трябва.
Четиримата Прокуденици запалиха ритуално фенерите: бръснатите им глави кръжаха в орбита из обширната скала като планети. Първият фенер освети Куим Малак.