– Ти имаш ли ми доверие? – попита той.
– Защо това е важно точно сега...
Очите му се отвориха рязко, безумни и възбудени:
– Всичко има значение точно сега. Това е представлението, за което всички останали представления са били само загрявка. И за да направиш каквото е нужно, не можеш да виждаш враг в мое лице. Нямаш представа в какво си се заплела.
– За какво говориш?
– Лус. – Беше гласът на Дий. Тя и Даниел стояха при отвора на пещерата. Дий беше единствената, която се усмихваше. – Готови сме за теб.
– За мен?
– За теб.
Внезапно Лус се изплаши.
– Какво трябва да направя?
– Защо не дойдеш да видиш?
Ръката на Дий беше протегната, но Лус откри, че й е трудно да се движи. Хвърли поглед на Кам, но той гледаше Даниел. Даниел още я гледаше, очите му горяха така жадно, както когато се готвеше да я грабне в обятията си и да я целуне пламенно. Но той не помръдваше и това превърна десетте крачки разстояние помежду им в две хиляди мили.
– Нещо лошо ли съм направила? – попита тя.
– Предстои ти да направиш нещо прекрасно – каза Дий, като все още протягаше ръка. – Хайде да не губим време, което нямаме.
Лус взе ръката й и тя й се стори толкова студена, че я изплаши. Изучаваше Дий, която изглеждаше по–бледа, по–крехка, постара, отколкото в библиотеката във Виена. Но по някакъв начин, под повехналата й кожа и изпъкнали кости, нещо все още сияеше ярко и искрящо отвътре в нея.
– Добре ли изглеждам, скъпа? Взираш се.
– Разбира се – каза Лус. – Просто...
– Душата ми? Сияе, нали?
Лус кимна.
– Добре.
Кам и Даниел не говореха, когато се разминаха бързо: Кам – излизащ с големи крачки във внезапно ветровитата пустош отвън, Даниел – кръжащ зад Лус, за да носи фенера.
– Дий? – Лус се обърна към жената, чиято измръзнала ръка се опитваше да затопли със своята. – Не искам да излизам там навън. Страхувам се и не зная защо.
– Така е редно да бъде. Но тази чаша не може да те отмине.
– Моля, някой може ли да ми каже какво става?
– Да – каза Дий, като твърдо, но окуражително дръпна Лус напред за ръката. – Веднага щом излезем навън.
Когато завиха зад стреловидния каменен блок, който отчасти предпазваше входа към малката пещера, студеният вятър се заби безмилостно в тях. Лус залитна назад, защитавайки лицето си от внезапно разлетелия се пясък със свободната си ръка. Дий и Даниел я накараха да продължи покрай началото на пътеката, по която се бяха изкачвали предната нощ, където бяха най–изложени на вятъра.
Лус откри, че върховете около останалата част от скалното плато образуваха бариери за буйните, прашни вихрушки, позволявайки й да чува и вижда отново. Макар че чуваше как ежедневната прашна буря вие зад платото, всичко в рамките на извитите му скални стени изведнъж й се стори твърде тихо и твърде ясно.
Върху мраморната Плоча проблясваха два фенера – един пред Куим Малак и един зад Сребърния Бокал. И двете светлини привличаха рояци от дребни комари, които отскачаха от малките стъклени плоскости, странно успокоявайки Лус. Поне още се намираше в свят, където светлината привличаше насекомите. Все още беше в свят, който познаваше.
Фенерът освети двата златни ангела, навеждащи се един към друг в молитва. Светлината му докосна ръбовете на напукания стъклен ореол, който Дий беше върнала на полагащото му се място, прегърнат от крилете на ангелите.
На зъберите, извисяващи се над платото, четирима Прокуденици бяха кацнали върху скалните издатини: всеки блед воин наблюдаваше различна важна посока. Крилете на Прокудениците, прибрани отстрани до телата им, едва се виждаха, но периферните светлини от фенера на Даниел показваха звездните стрели във всеки от сребърните им лъкове, сякаш очакваха пристигането на Съдниците всеки момент.
Четиримата паднали ангели, които Лус познаваше най–добре, заеха каменните места за сядане около церемониално поставените реликви. Ариана и Анабел седнаха от едната страна, с изправени гърбове, скрили крилете си. От другата страна седнаха Кам и Роланд – с едно празно място между тях.
За Лус ли беше, или за Даниел?
– Добре, всички са тук, с изключение на луната. – Дий вдигна поглед към небето на изток. – Още пет минути. Даниел, ще седнеш ли?
Даниел подаде фенера на Дий и прекоси мраморната плоча. Застана пред Куим Малак. Лус искаше да отиде при него, но още преди да може да се надвеси в негова посока, хватката на Дий около ръката й се затегна.
– Остани с мен, скъпа.
Даниел седна между Роланд и Кам и обърна безизразно втренчения си поглед към Лус.