– Позволете ми да обясня. – Спокойният, ясен глас на Дий отекна от червените скални стени и всички ангели изправиха гърбове, заслушани внимателно. – Както ви казах по–рано, необходимо ни е да се появи луната и сега, след миг, тя ще ни навести над този планински връх. Ще се усмихне надолу през оптичната леща на Ореола. Имаме късмет, че тази нощ небето е ясно, без нищо, което да затъмни сенките на прекрасните й кратери, когато се сливат с пукнатините в стъклото на Ореола.
Заедно, тези елементи ще очертаят контурите на континенти и формите на страни, които, съвместно с ваянията върху Плочата, ще образуват Картата на Първичната Земя. Точно тук. – Тя посочи към празно пространство върху мраморното стъпало, където беше легнала предишната нощ, измервайки разстоянието между Куим Малак и Сребърния потир. – Ще видите изображение на това, което е представлявал светът, когато вие, ангелите, сте паднали на Земята. Да – тя вдиша шумно, – само още един момент. Ето.
Върхът на луната се издигна над скалистия зъбер, който стърчеше зад Куим Малак. И макар че луната беше бледо бяла и започваше да намалява, в този момент тя сияеше ярко като зора. Ангелите, Прокудениците, Лус и Дий стояха тихо няколко минути, гледайки как луната се издига, наблюдавайки я как хвърля малко светлина, а после – още малко, през полупрозрачната повърхност на ореола. Мраморната плоча оттатък беше празна, после – забулена от облаци; после, изведнъж, проекцията беше ясна, фокусирана и реална. Върху нея се появиха линии, пресечни точки – континенти – граници, суша и морета.
Изглеждаше наполовина завършена. Някои линии се изгубваха в нищото; някои граници така и не се затвориха. Но очевидно беше карта на Земята – помисли си Лус, – такава, каквато сигурно бе изглеждала, когато Даниел е паднал заради нея. Гледката пробуди нещо в най–дълбоките кътчета на паметта й. Изглеждаше й познато.
– Виждаш ли жълтия камък в центъра там? – попита Дий.
Лус присви очи, за да види мозайка от същия леко по–тъмножълт камък като онзи, върху който беше поставен потирът.
– Това сме ние, точно тук, насред всичко.
– Като стрелка, която гласи: „Намирате се тук“ – каза Лус.
– Точно така, скъпа. – Дий се обърна към Лус. – А сега, моя Лусинда, проумя ли вече ролята си в тази церемония?
Лус се сгърчи смутено. Какво искаха от нея? Това беше тяхната история, не нейната. След цялото това вълнение, тя беше просто още едно момиче, пометено от обещанието за любов.
Даниел я бе намерил на Земята след изпадането си в немилост; някой би трябвало да попита него какво става.
– Съжалявам, не знам.
– Ще ти подскажа – каза Дий. – Виждаш ли мястото, където са паднали ангелите, отбелязано на тази карта?
Лус въздъхна, нетърпелива да стигне до същината.
– Не.
– Преди много хилядолетия било предопределено, че това местонахождение върху тази карта може да бъде разкрито единствено с кръв. Кръвта, която тече през вените ни, знае далеч повече от нас. Погледни внимателно. Виждаш ли жлебовете по протежение на мрамора? Те са линиите, които трябва да затворят границите на ангелско–несъгрешилата Земя. Те ще станат ясни щом кръвта бъде пролята. Кръвта ще се събере в локва на едно жизненоважно място. Познанието, скъпа моя, е в кръвта.
– Мястото на Падението – изрече благоговейно един от ангелите: Лус не можа да оредели дали Ариана или Анабел.
– Донякъде като карта на съкровище в приключенска история, точката на сблъсъка – това е мястото на Падението – ще бъде отбелязано с петолъчна звезда от кръв. Сега...
Дий говореше, но Лус вече не можеше да я чуе какво казва. Значи това щеше да спре Луцифер. Това искаше Кам да каже, че тя трябва да направи. Затова Даниел не искаше да я погледне. Усещаше гърлото си като натъпкано с памук. Когато отвори уста, гласът й прозвуча, сякаш говореше под вода:
– Имаш нужда – преглътна тя болезнено – от кръвта ми.
Дий сподави смеха си и притисна студена ръка към горещата буза на Лус.
– За Бога, не, дете! Ще си задържиш твоята. Аз ще ти дам моята.
– Какво?
– Точно така. Докато напускам този свят, ти ще напълниш Сребърния Потир с кръвта ми. Ще излееш кръвта в тази вдлъбнатина точно на изток от знака с форма на златна стрела – тя посочи една вдлъбнатина отляво на бокала, после драматично разпери ръце към картата – и ще я гледаш как следва жлебовете тук и там и тук и там, докато откриеш звездата. Тогава ще знаете къде да се срещнете с Луцифер и да провалите плана му.
Лус изпука с кокалчетата на пръстите си. Как можеше Дий да говори за собствената си смърт толкова небрежно.