– Защо би направила това?
– Ами, именно затова съм създадена. Ангелите са създадени за обожание и аз също имам цел. – После, от дълбокия джоб на кафявата си мантия, Дий измъкна дълъг сребърен кинжал.
– Но това е...
Кинжалът, с който мис София бе убила Пен. Онзи, който бе държала в Йерусалим, когато върза падналите ангели.
– Да. Прибрах го в Голгота – каза Дий, възхищавайки се на изкусната изработка на кинжала. Острието блестеше, сякаш беше току–що наточено. – Този нож има мрачна история. Време е да бъде използван за нещо добро, скъпа. – Тя протегна ножа, с острие, легнало хоризонтално на дланта й, с дръжка, насочена към Лус. – За мен ще означава много, ако именно ти пролееш кръвта ми, скъпа. Не само защото наистина си ми скъпа, но също и защото трябва да си ти.
– Аз?
– Да, ти. Ти трябва да ме убиеш, Лусинда.
Дарът
– Не мога!
– Можеш – каза Дий. – И ще го направиш. Никой друг не може да го направи.
– Защо?
Дий погледна през рамо в посоката на Даниел. Той още седеше, гледайки към Лус, но сякаш не я виждаше. Никой от ангелите не се изправи да й помогне.
Дий заговори шепнешком:
– Ако, както твърдиш, наистина си напълно решена да развалиш проклятието си...
– Знаеш, че съм.
– Тогава трябва да използваш кръвта ми, за да го развалиш.
Не. Как можеше нейното проклятие да е обвързано с кръвта на някой друг? Дий ги беше довела тук до Куим Малак, за да им разкрие мястото на Падението на ангелите. Това беше нейната роля като дезидератум. Нямаше нищо общо с проклятието на Лус.
Имаше ли?
Развали проклятието. Разбира се, че Лус искаше да го направи: това беше всичко, което искаше.
Можеше ли да го развали, точно тук, точно сега? Как щеше да живее спокойно, ако убиеше Дий? Лус погледна към старата жена, която хвана ръцете й.
– Не искаш ли да узнаеш истината за първоначалния си живот?
– Разбира се, че да. Но защо, ако те убия, това ще разкрие миналото ми?
– Ще разкрие всевъзможни неща.
– Не разбирам.
– О, скъпа. – Дий въздъхна, плъзвайки поглед покрай Лус към останалите. – Тези ангели постъпиха добре, че те опазиха – но освен това те закриляха и се грижеха да си доволна. Дойде време да се пробудиш, Лусинда, а за да се пробудиш, трябва да действаш.
Лус се извърна. Погледът в златистите очи на Дий беше твърде умолителен, твърде напрегнат.
– Нагледах се на смърт.
Един–единствен ангел се надигна от кръга, който бяха образували около Куим Малак.
– Ако не може да го направи, значи не може.
– Млъквай, Кам – каза Ариана. – Сядай.
Кам пристъпи напред, обръщайки се към Лус. Слабото му тяло хвърляше сянка през Плочата.
– Доведохме нещата дотук. Не може да се каже, че не опитахме всичко. – Обърна се с лице към останалите. – Но може би тя просто не може. Съществува предел на нещата, които можеш да поискаш от един човек. Няма да е първият залог, заради който някой е изгубил цяло състояние. Така че какво, ако се случи да е последният?
Тонът му не съответстваше на думите, нито пък очите му, които изричаха с отчаяна искреност: Можеш да направиш това. Трябва.
Лус претегли кинжала в дланта си. Беше видяла как острието му прерязва гърлото на Пен и отнема живота й. Беше го почувствала как опарва плътта й, когато София се опита да я убие в параклиса в „Меч и Кръст“. Единствената причина, поради която Лус не беше мъртва сега, беше, че Даниел бе нахълтал през розовия прозорец да я спаси. Единствената причина, че нямаше белег, беше целебното докосване на Габ. Бяха запазили живота й за този момент. За да може тя да отнеме друг.
Дий усети колко далече страхът е отнесъл Лус. Направи знак на Кам да седне.
– Навярно ще бъде по–добре, скъпа, ако не мислиш за това като за отнемане на живота ми. Ти ще ми дадеш най–големия дар, Лусинда. Не можеш ли да видиш, че съм готова да продължа? – Тя изви устни в усмивка. – Знам, че е трудно за разбиране, но в пътуването на едно смъртно тяло идва момент, когато то се стреми да умре по възможно най–полезния начин. Наричали са това „добра смърт“. Време ми е да си отида и ако ми дадеш дара на тази много добра смърт, обещавам, че няма да съжаляваш.
Със сълзи, парещи очите й, Лус погледна зад Дий:
– Дан...
– Не мога да ти помогна, Лус. – Даниел проговори още преди тя да е изрекла докрай името му. – Трябва да направиш това сама.
Роланд се надигна от мястото си и разгледа картата. Погледна на изток към луната:
– Ако ще го правим, когато трябва, тогава ще е добре да го направим бързо.