Тръгна към колата, но отскочи назад и изруга, защото пред него профуча куриер на колело.
— Боже мой! — промърмори, когато се настани на задната седалка до мен. Шофьорът потегли и се включи в натовареното движение в час пик, а Чад ме огледа. — Харесвам те с пусната коса. Отива ти.
— Благодаря.
Отнело ми бе известно време да свикна да я прибирам. Беше толкова гъста и тежка, че ми докарваше главоболия… като това, което ме мъчеше в момента.
— Така — започнах. — Трябва да ти призная…
— Надявам се, че е нещо греховно.
— Хм, не. Ще те заведа в ресторанта на родителите си.
Чад повдигна вежди:
— Ще ме представиш на вашите?
— Да. Имат ресторант. Все ще се намери маса за нас, макар че нямаме резервация. Това би било невъзможно в четвъртък вечер, ако не им бях дъщеря. А и няма да ни пришпорват да си ходим бързо.
— Смяташ да ме задържиш за известно време, а? — подхвърли закачливо.
— Бих искала. Според мен ще се сработим доста добре.
Чад кимна и продължи по-сериозно:
— Стейси знае, че вашето предложение е тъкмо онова, от което се нуждаем, но… спи с Иън и това ще прецака всичко.
— Предположих.
Иън Пембри бе елегантен и изискан петдесетгодишен мъж със сребристосива коса и поразителни сини очи. Не беше красавец в общоприетия смисъл, но чарът и банковата му сметка убеждаваха много жени да забравят за недостатъците му. Пред Стейси стоеше голямо предизвикателство. След раздялата с Лей никоя любовница не се бе задържала дълго край Иън.
— Какво ви предлага, за да останете с него?
„И каква е ролята на Джакс?“ Дали срещата с мен въобще му се бе отразила някак?
— Иън твърди, че може да направи нещо подобно на това, което представихте вие като идея, но още по-добро, защото Лей нямала необходимите връзки. Затова се опитвала да му открадне най-добрите готвачи.
— Нали знаеш, че това са глупости?
— Знам — усмихна се. — Не би работила за нея, ако тя не беше на топ ниво.
— Освен това веригата „Мондего“ е само от петзвездни хотели и казина — напомних му. — И те не биха работили със случаен човек. Това е възможност, която се появява веднъж в живота, Чад. Не позволявай на Стейси да ти я отнеме.
— По дяволите! — изруга спътникът ми и се отпусна върху подглавника на седалката. — Струва ми се, че няма да ни се получи, ако се разделим. Затова ми се стори много подходяща идеята за дуелите в кухнята.
— Със сигурност е подходяща. Но можеш да се справиш и сам.
Чад ме огледа изпитателно.
— Бъди честна с мен, Джиана. Би казала всичко, само и само да спечелиш тази сделка, нали?
Спомних си думите на Джакс, че в бизнеса не бива да има нищо лично. Но аз винаги приемах нещата лично. Защото ми пукаше.
— Имам определени мотиви — признах, а Джакс вече се бе превърнал в един от тях. Хвърлила бях толкова труд и не можех да позволя той просто да се появи, да размаха парите си и да провали всичко. — Но няма да те прецакам. За мен и Лей е най-добре, ако постигнеш успех. Обещавам ти, че няма да изчезна, щом изсъхне мастилото върху договора.
— А и аз вече ще знам как да те намеря чрез вашите — добави успокоен.
— Над трийсет години са все на същото място.
— Май няма по-добра гаранция от това.
Роднините ми ни посрещнаха в „Роси“ с почести, все едно бяхме кралски особи. От разказите ми явно се бяха досетили кой е Чад. Настаниха ни на закътана маса и всички се изредиха да се представят на госта, като щедро го обсипваха с гостоприемството на семейство Роси.
Оставих кавалера си да седне на меката седалка на сепарето, от която имаше поглед към целия ресторант, а аз заех стола срещу него. Исках да му дам възможност да усети атмосферата, да види израженията на доволните клиенти, които се наслаждаваха на вкусната храна. Исках да му припомня защо му бе допаднало онова, което ние от „Сейвър“ му предлагахме.
След като вдигна наздравица, Чад потвърди:
— Права си. Страхотно място.
— Никога не бих те излъгала.
Разсмя се, а смехът му бе малко див и много свободен. Като него самия. Чад ме привличаше, чувствах се комфортно с него, ала емоциите, които будеше у мен Джакс, бяха съвсем различни. Щом го зърнех, в ума и тялото ми се задействаха експлозии. Но пък никой, освен него не можеше да причини подобна реакция.
— Много хитро от твоя страна, че ме доведе тук — отбеляза Чад и прокара пръст по ръба на винената чаша. Предполагах, че повече обича бира, но така и не си поиска. — Показваш ми, че ресторантьорският бизнес е в кръвта ти. Не си просто наемна работничка на Лей.