— Наскоро отворихме още един „Роси“ в Ъпър Садъл Ривър.
— Къде се намира това?
— В Ню Джърси. Страшно шикозно местенце. Ръководи го брат ми Нико. Наскоро се навършиха три месеца от откриването.
— А защо не свържеш роднините си с „Мондего“?
— Няма да им хареса. Те искат друго — общност. Да са близки с клиентите си. Никога не са мечтали за франчайз.
Чад ме изгледа с интерес:
— Говориш така, сякаш твоите мечти са различни от техните.
Облегнах се назад.
— Прав си. Искам да помогна на близките си да постигнат онова, за което мечтаят, но моите собствени желания са други.
— Какви например?
— Още не съм сигурна.
„Макар да си мислех, че съм разбрала. Преди време…“
— Ще разбера, когато ги сбъдна.
— Бих могъл да ти правя компания, за да не ти е скучно дотогава — предложи дръзко Чад.
Усмихнах се:
— Не е лоша идея.
Може би тъкмо от това се нуждаех. Отдавна се бях разделила с последния си приятел. Потопила се бях изцяло в работата си и не си оставях много време за срещи. Не се залъгвах, че изведнъж като с магическа пръчка ще си изградя имунитет срещу Джакс, ако си легна с друг мъж, но пък едва ли щеше да навреди. Навярно щеше да ми се отрази добре в напрегнатото ми ежедневие, а и Джакс нямаше да се задържи задълго в Ню Йорк. Поделяше времето си между Вашингтон и Северна Вирджиния, където работеше и живееше. Скоро все някой от клана Рътлидж щеше да го повика. Джакс беше посредникът в семейството.
Наведох се към Чад, готова да посрещна възможностите.
Той се усмихна по един много мъжкарски начин — леко победоносно, като мъж, който знае, че е свалил мацката. Посегна към ръката ми и някак небрежно отправи поглед над рамото ми. Но изведнъж застина и смръщи вежди.
— Мамка му — промърмори.
Дори преди да се обърна, знаех кого е видял.
4
По кожата ми премина добре позната тръпка. Реших да не се обръщам и да не доставям на Джакс удоволствието да види лицето ми, на което сигурно бяха изписани изненада, безсилие и раздразнение.
Каква безочливост! Да дойде в „Роси“, след като бе разбил сърцето ми. Роднините ми навярно го помнеха, както и онази последна вечер, която бяхме прекарали всички заедно. Долетели бяхме до Ню Йорк набързо за уикенда, за да представя Джакс на семейството си, за което толкова много му бях разказвала. Бяхме останали дълго след като ресторантът затвори, ядохме, пихме и се смяхме в компанията на братята и родителите ми. Бяха се влюбили в него така, както и аз. Онази вечер у мен бе останало убеждението, че имаме бъдеще заедно.
Не го бях виждала оттогава до момента, в който влезе в бара на „Фор Сийзънс“.
Чад ме погледна:
— И Стейси ли си поканила?
— Не.
Объркана, най-накрая се извъртях да погледна зад рамото си. Когато видях как Джаксън помага на Стейси да съблече дънковото си яке, изскърцах със зъби. Чад не знаеше къде ще го заведа, но Джакс се бе досетил.
Разбира се, със Стейси се насочиха право към нас. Мама се изпречи на пътя им с неизменно широката си усмивка, но, образно казано, перушината й беше настръхнала и бе влязла в режим „майка орлица“.
Хвърлих поглед към Чад:
— Можем да се измъкнем от задния вход.
Разсмя се, но в очите му нямаше хумор, само твърдост.
Анджело се приближи и като посочи с кимване Джакс, попита:
— С теб ли има среща?
— Не… — погледнах кавалера си. — Не е нужно да сядат при нас.
— Добре. — Чад се облегна, но продължи да мята искри с поглед. — Някой не си подбира правилно компанията. Стейси да си прави сделката с Иън, ако ще. Аз оставам с теб и „Мондего“.
— Хубаво — кимна Анджело. — Ще се постарая да бъдат настанени по-далеч от вас.
Отпих голяма глътка от виното, когато брат ми се отдалечи.
Чад ме изгледа с интерес.
— Пази ти гърба.
— Така сме в семейство Роси.
— И ние със Стейси бяхме така. Преди да се появи Иън.
— Наистина ли? — Опитах се да не обръщам внимание на усещането, че Джакс се взира в мен. Чувствах, че гледа към нас. — И какво се случи?
Събеседникът ми сви рамене:
— Убий ме, ако знам. Нещо й размъти главата. Съмнявам се, че въобще мисли за готвене. Твърде заета е да се прави на богата и известна.
Появи се мама и докато доливаше вино в чашите ни, сложи ръка на рамото ми. Нежният натиск на пръстите й с красив маникюр съдържаше мълчалив въпрос: „Добре ли си?“