Покрих ръката й със своята и леко я стиснах в отговор. Не бях добре, но какво можех да кажа? Нито аз, нито семейството ми щеше да достави на Джакс удоволствието да му откажем обслужване в ресторанта. Той щеше да получи отлична храна, най-добрия ни сервитьор и вино по избор като комплимент от заведението.
Служителите ни щяха да го обсипят с внимание. Да го задушат с добрина. Да му покажат, че не сме дребнави и тесногръди. Ох, колко скъпо щеше да ни струва! На всички нас. Това бе най-сигурното място за мен и чувствах, че покоят му е нарушен. Мощната енергия на Джакс проникваше в цялото пространство и атакуваше сетивата ми. Усещах я с всяка фибра от тялото си.
Една от сервитьорките, Лори, дойде да вземе поръчката ни. С Чад решихме да си разделим пастата за двама. Докато хапвахме предястията и салатите, очаквах, че Джакс ще дойде при нас. Завладял бе мислите ми до такава степен, че почти забравих за кавалера си. Събеседникът ми също бе посърнал и спираше поглед само върху чинията си или върху лицето ми. И двамата старателно избягвахме да поглеждаме към останалите клиенти.
Вътрешно бях убедена, че Джакс ми прави напук, като идва да се забавлява точно тук. Защо бе извел Стейси на вечеря, щом тя бе настоящото увлечение на Иън? А може би щедро си я споделяха? Все пак сестрата на Чад без никакво колебание и с голямо удоволствие се бе нахвърлила да целува Джакс по бузата, когато той пристигна в бара на хотела.
Точно преди да ни поднесат основното, Чад се извини и отиде до тоалетната, а аз извадих смартфона си. Имах пропуснато обаждане от Лей. Когато кавалерът ми се появи отново с бира в ръка, се усмихнах и му казах:
— Връщам се след малко.
Тръгнах към тоалетните, но по пътя свих към офиса в задната част на ресторанта. Затворих вратата зад себе си и целият шум утихна. Натиснах бутона за бързо набиране на Лей и сложих телефона до ухото си.
— Джиана — обади се тя, — трябва да те поздравя, имаш страхотен вкус за мъже.
— Добре си ги подбирам, нали?
Направих няколко крачки към стената в дъното на стаята, където висеше семеен портрет. На снимката бях на около дванайсет години, с шини на зъбите и рошава коса. Нико, Винсент и Анджело бяха върлини с различна, но впечатляваща височина. Татко бе запечатан в разцвета на силите си, както и мама. Тя не се бе променила много оттогава.
— Как мина? — попитах шефката си.
— Според очакванията. Между другото, оказа се права. Джаксън призна, че се е включил, за да направи услуга на някого.
— Съжалявам, че нямах възможност да се разровя за повече подробности. Откакто си тръгнах, съм с Чад. Но навярно е някой от клана Рътлидж. Когато Джаксън не пръска милиони за хазарт, оправя бъркотиите след роднините си ала Оливия Поуп[3]… — „И излиза с красиви жени“, добавих наум. — Що се отнася до Чад, той е с нас, но мисля, че ще е разумно да подготвим нов договор възможно най-скоро, преди нещо да го разколебае. Джакс няма да се прибере тихо и кротко във Вашингтон. Натресе се в „Роси“ за вечеря, когато бе най-пълно, и доведе Стейси за разкош.
Лей се разсмя:
— Съжалявам, но го харесвам.
Извих устни в печална усмивка.
— Какво да се прави.
— Обади се Иън.
— О! И какво стана?
— Попита ме дали искам да се видим тази вечер.
— Аха, може би затова Джакс е със Стейси. Играе го бавачка.
Подразних се, че тази мисъл ме изпълни с облекчение.
— Възможно е. Но аз отказах. Струва ми се, че нашите мъже са се обединили против нас, което значи, че трябва да продължим да правим това, което правим. Честно казано, от години не съм се забавлявала така.
„Нашите мъже“. Изсумтях и се извърнах точно навреме, за да видя как вратата се отваря… и влиза Джакс.
— Лей, трябва да затварям, но съм на линия, ако имаш нужда от мен.
— Ще продължим на свежа глава утре сутринта. Лека нощ, Джиана.
— И на теб.
Оставих телефона си настрана.
В продължение на цяла минута само се измервахме с погледи. Беше със сивия пуловер и панталоните, с които се бе появил по-рано днес. Небрежното облекло ми бе по-познато и повече ми допадаше. Кичур от тъмната му коса падаше над челото и омекотяваше суровата му красота. Опрял бе гръб на вратата с ръце в джобовете и крака, кръстосани при глезените. Но само идиот би пропуснал хищническата му бдителност. Беше нащрек въпреки леко притворените си очи и попиваше с поглед много повече, отколкото човек би предположил.
— Липсват ми къдриците ти — изрече накрая.
Отстъпих към бюрото на баща ми и приседнах на ръба.
Скръстих ръце пред гърдите си.
— Доста забавена реакция.
„Закъснял си с няколко години“ — помислих си.
3
Главната героиня в американския политически сериал „Скандал“, която ръководи фирма за кризисен мениджмънт. — б. пр.