Когато се върнах на бюрото си, там ме чакаше пакет.
Разкъсах кафявата хартиена опаковка, а под нея се показа кутия шоколадови бонбони, обвита в прозрачно фолио. От вълната на желание и спомените, които ме заляха при вида на марката — „Нойхаус“, дишането ми се учести. Кожата ми пламна.
Бях опитвала тези белгийски шоколадови трюфели само веднъж, когато ги облизвах от върховете на пръстите на Джакс. Той бе разтопил бонбоните с горещите си ръце… после бе изписал думи по тялото ми и ги бе облизал с палавия си език.
Секси Джия. Сладка. И любимата ми: моя.
Потръпнах и побързах да кръстосам глезени, защото от ненаситното желание усетих напрежение в слабините си. Тялото ми нехаеше, че този мъж ме бе зарязал, без да каже и дума. То жадуваше Джакс. Отчаяно.
Към кутията бе прикрепена кратка бележка без подпис:
Бих те познал и с вързани очи.
Нямам представа къде ме заведе Лей, за да си купим рокли. Беше малък магазин без надписи, а на вратата висеше табелка „Затворено“ — изглежда, никога не бе обръщана. Посетители се приемаха само с предварителна уговорка. Когато лимузината на Лей спря пред входа, веднага ни посрещнаха и ни въведоха в стая, окъпана в тих разкош. Поднесоха ни шампанско и зрели ягоди. Никъде не се виждаха табелки с цени или етикети.
Следващият час премина във въртележка от коприна и тафта. Зави ми се свят.
Откакто работех за Лей, понякога ми се случваше да попадна в един свят, който далеч надхвърляше всичко, което ми бе познато. В такива моменти винаги полагах усилия да прикрия изумлението си и да не кокоря очи. Гледах внимателно шефката си и се стараех да вземам пример от нея — държеше се естествено и спокойно. Често си напомнях, че произходът й не е много по-различен от моя. Бе придобила този финес с времето, така че можех да го сторя и аз.
Тъкмо оглеждах черна рокля с къси дантелени ръкави, когато Лей сложи ръка на рамото ми.
— Това няма да ти отива на възрастта — отбеляза.
Погледнах я.
— Според мен е сдържана и елегантна.
— Така е, но повече приляга на жена на моите години. Ти си на двайсет и пет. Наслаждавай се на младостта си.
— Трябва да внимавам — обясних. Шефката ми беше слаба като трепетлика, грациозна и гъвкава. Аз имах доста пищни форми. — Циците ми са твърде големи. Дупето — също.
— Много си секси — заяви Лей безцеремонно. — Когато си на работа, се стараеш да го прикриеш, което е разбираемо. Оценявам усилията ти. Но не похабявай това, с което си надарена. Ужасен мит е, че успешните жени не може да изглеждат сексапилни, защото рискуват да провалят репутацията си. Не се връзвай на тези глупости.
Прехапах долната си устна. Огледах магазина, но натрапчивото изобилие и пищност ме смущаваха. Тези дрехи не бяха по джоба ми. За бога, дори стените бяха покрити с драперии от коприна в цвят слонова кост вместо с тапети. А хапките, които току-що бяха ни сервирали… Готова бях да се закълна, че са подредени върху поднос от чисто сребро.
— Можеш ли да ми помогнеш? Притеснявам се, че ще направя погрешен избор.
— Затова съм тук, Джиана. — Лей подкани с жест една от трите жени, които ни обслужваха: — Покажете ни нещо като за тази млада, красива и пищна жена.
Когато излязох от спалнята си няколко часа по-късно, подсвиркванията едновременно ме развълнуваха и смутиха. Денийз се бе прибрала по-рано, за да ми направи прическа, и бе довела със себе си Пам, една от служителките си, която щеше да се погрижи за грима ми. Анджело се бе проснал на дивана и зяпаше нещо по телевизията, докато чакаше да дойде време за смяната му в „Роси“ от осем.
— Леле! — възкликна брат ми и се надигна от канапето. — Коя си ти и какво си направила със сестра ми?
— Млъквай! — отговорихме му с Денийз в един глас.
— Изглежда като филмова звезда — отбеляза Пам. Тъкмо се връщаше от кухнята, където бе почистила четките си за грим. — Бих казала дори като една от истинските богини. Ракел Уелч или София Лорен.
— Кои? — намръщи се Денийз.
Но аз разбрах сравнението. Винаги съм оприличавала майка си на тези жени.
Роклята, на която се спряхме в крайна сметка, пак беше черна, но много по-секси. Брошка от блестящи камъни придържаше единствената презрамка на рамото ми, върху бюста имаше набор от мастилен сатен, а на талията — тънък колан от диаманти. Дълбока цепка минаваше по цялата дължина от средата на бедрото до долния ръб на роклята. Добре, че Винсент вече беше в „Роси“, сигурно щеше да се шашне малко, че показвам толкова дръзко краката си. На Нико, който от известно време живееше в Джърси, щеше много да му хареса.